Дебърско-Кичевска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Охридска епархия)
Направо към: навигация, търсене
Дебърско-Кичевска епархия
Dioceses of the Macedonian Orthodox Church (2013-present).svg
Епархиите на Македонската православна църква
Старо Климентово училиште 02.JPG
Светиклиментовото училище в Охрид, митрополитски дом на епархията
Местно име Дебарско-кичевска епархија
Църква Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Страна Република Македония
Център Охрид
Архиерейски наместничества Охрид,
Струга,
Дебър,
Кичево,
Брод
Предстоятел Тимотей
Сан митрополит
Сайт www.dke.org.mk

Дебърско-Кичевската епархия (на македонска литературна норма: Дебарско-кичевска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в западната централна част на Република Македония. Центърът ѝ е в град Охрид. Обхваща районите на Охрид, Струга, Дебър, Кичево и Брод, в които са петте ѝ архиерейски наместничества. Възглавява се от Негово високопреосвещенство митрополит Тимотей.

Митрополит Тимотей

Дебърско-Кичевска епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Република Македония - Православната охридска архиепископия под временното управление на митрополит Йоаким Положко-Кумановски.

Известни църкви и манастири в епархията са:

Охридска катедра[редактиране | редактиране на кода]

Глави[редактиране | редактиране на кода]

Лихнидски (Охридски) епископи (Λυχνιδών)
Име Години
Лаврентий Лихнидски споменат в 515 година
Списък на охридски архиепископи и патриарси
Преспански и Охридски на Цариградската патриаршия (Πρεσπών – Αχριδών, Λυχνιδών)[2]
Митрополит Йосиф Охридски[3]
Глава на документ на Охридската и Преспанска българска митрополия
Име Години
Исая Преспански и Охридски 1776 - ?
Григорий Преспански и Охридски  ? - ?
Киприян Преспански и Охридски  ? - 1802
Калиник Преспански и Охридски 1802 - 1843
Йосиф Преспански и Охридски 1843 - 1847
Дионисий Преспански и Охридски 1847 - 1858
Йоаникий Преспански и Охридски 1858 - 1859
Мелетий Преспански и Охридски 1860 - 1879
Александър Триандафилидис 1880 - 1892
Антим Преспански и Охридски 1892 - 1895
Амвросий Ставринос 1895 - 1896
Панарет Петридис 1896 - 1899
Антим Анастасиадис 1899 - 1906
Герман Сакеларидис 1906 - 1909
Йоаким Лептидис 1909 - 1911
Антим Тумбалидис 1911 - 1915
Охридски митрополити на Българската екзархия
Име Години
Натанаил Охридски и Преспански 1872 - 1880
Синесий Охридски и Преспански 1884 - 1894
Григорий Охридски и Преспански 1894 - 1897
Методий Охридски и Преспански 1897 - 1909
Борис Охридски и Преспански 1910 - 1913, 1915 - 1918
Охридски епископи на Сръбската православна църква
Име Години
Николай Велимирович 1920 - 1931
Дебърско-кичевски митрополити на Македонската православна църква
Име Години
Методий Дебърско-Кичевски 1968 - 1976
Ангеларий Дебърско-кичевски 1977 - 1981
Тимотей Австралийски, управляващ 1981 - 1995
Тимотей Дебърско-Кичевски 1995 -

Дебърска катедра[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на Българската екзархия в 1870 година, към името на Дебърска епархия е прикрепено и това на Велешка (Δεβρών και Βελισσού), защото тя е изрично упомената във фермана и получава екзархийски митрополит. Българското население в епархията се вдига срещу новия митрополит Антим и иска присъединяване към новооснованата екзархия. Още през декември 1872 година е отправено такова прошение. Въз основа на него ръководството на Екзархията ходатайства пред Портата за освобождаване на населението на епархията от преследванията на гръцкия владика. Антим изпъжда игумена на Бигорския манастир и насилва жителите на Галичник да признаят владичеството му, но те отказват. През лятото на 1874 година следват нови прошения епархията да бъде смятана за екзархийска. Цялата Дебърска каза е проекзархийска, както и 54 села от Кичевска каза, а 25 кичевски села са гъркомански.[4]

След първоначален неутралитет битолският валия Гюрчю Али Саиб паша започва да подкрепя гръцката партия. През май 1874 година игуменът на Кичевския манастир Козма Пречистански събира всички свещеници от казата и те подписват протокол за присъединяване към Екзархията, потвърден по-късно от кметовете на 60 села. Митрополит Антим обаче успява да издейства от властите арестуването му в Битоля и заточението му след един месец в Света гора. Жителите на Кичево отказват да признаят митрополит Антим и митрополитският дом в града е затворен.[4] Митрополит Антим разграбва манастира и унищожава документацията му.[5]

Новият битолски валия Мехмед Рефет паша Байтар заема по-неутрална позиция и дава разрешение на кичевчани да организират българска община и в началото на 1875 година и 25-те гъркомански села подписват махзар за присъединяване към екзархията. Така фактически цялата екзархия без окупирания манастир се подчинява на Екзархията.[6]

През лятото на 1875 година в Дебърска епархия с правителствена заповед са проведени истилями (допитвания), като в Дебърска каза само 2 села и 20 къщи в Дебър подкрепят гръцката църква. Въз основа на резултатите от истилямите Дебърската българска община моли за отстраняване на Антим и назначаване на екзархийски наместник. Поради назряващата революционна криза обаче епархията не успява да получи екзархийски митрополит, а църквите в Дебър и Кичево са предадени на патриаршисткото малцинство.[6]

В 1897 година за български дебърски митрополит е избран Козма Дебърски, който остава на поста в Дебър до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти.

Епархията е понижена в епископия, подобно на другите Охридската, Битолската, Злетовско-струмишката и Велешко-дебърската. Митрополия остава единствено Скопската.

През есента на 1915 година, когато по време на Първата световна война в областта е установено българско управление, Козма Дебърски се завръща в епархията си и я управлява до смъртта си през януари 1916 година. Населението на Дебърско се обръща с молба към Светия синод на Българската екзархия за управляващ на епархията да бъде назначен архимандрит Кирил Рилски, тъй като е родом от този край. Синодът препоръчва на управляващия епархията митрополит Борис Охридски да назначи Кирил за свой протосингел в Дебър. Архимандрит Кирил Рилски пристига в Дебър на 26 април 1916 г. Управлява епархията до 18 декември 1918 година, когато след края на войната и изтеглянето на българските войски предава управлението на сръбските духовни власти.[7][8]

В 1920 година епархията е разделена, като Велешко е предадено на Скопска епархия, а Дебърско - на Охридска.

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.[9]

Глави[редактиране | редактиране на кода]

Глава на документ на Дебърската българска митрополия
Брой сръбски къщи във Велешката и Дебърска епархия, доклад на митрополит Поликарп от 25 февруари 1904 г.
Писмо на Партений Дебърски и Велешки на сръбски език с печат на митрополията, 18 октомври 1908 г., Велес
Писмо от МВнР до сръбското консулство в Скопие срещу владиката Партений, който не позволявал на сърбоманите да служат в кичевската църква, 31 декември 1907 г.
Кръщелно свидетелство на Стефан Димков, издадено от свещеник Георги Щерев от църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Тресанче, Дебърска епархия, 17 юни 1918 г.
Дебърски митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών, Δευρών)
Име Години
Даниил Дебърски 1 септември 1528 - споменат на 31 август 1529 като участник на събора в Охрид[10]
Мартирий в 1578/79
Йоаким Дебърски споменат 1698 - споменат 1706
Дионисий Дебърски средата на 18 век
Доситей Дебърски споменат в 1818
Григорий Дебърски споменат в 1828
Йоаким II Дебърски 1829 - 1840
Мелетий Дебърски  ? - 1858
Генадий I Дебърски 1858 - 1864
Генадий II Дебърски 1864 - 1867
Антим Аполониос 1867 - ?
Калиник Дебърски[11]  ? - 1873
Дебърски и Велешки митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών και Βελισσού)
Име Години
Антим Гедзис 1873 - 1876
Калиник Дебърски и Велешки 1876 - 1880
Антим Гедзис 1880 - 1887
Методий Папаемануил 1887 - 1891
Антим Пелтекис 1891 - 1900
Поликарп Теологидис 1900 - 1907
Партений Галяс 1907 - 1913
Дебърски митрополити на Българската екзархия
Име Години
Козма Дебърски 1897 - 1913, 1915 - 1916
Дебърско-велешки eпископи на Цариградската патриаршия
Име Години
Варнава (Росич) 1913 - 1920

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. МПЦ. Дебарско-кичевска епархија.
  2. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  3. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 21 март 2013 г..
  4. а б Маркова, Зина. „ Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 96.
  5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 447-449.
  6. а б Маркова, Зина. „ Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 97.
  7. Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003
  8. Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г.. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 2014-08-12.
  9. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  10. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 155. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  11. Архимандрит аџи Теофил Аврамов Жунгулоски (1838-1884). // Лазарополе. Посетен на 16 декември 2013 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония