Светиклиментово училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светиклиментово училище
Светиклиментово уличиште
Общ изглед на главната западна фасада
Общ изглед на главната западна фасада
Ohrid OSM.svg
41.1139° с. ш. 20.7959° и. д.
Местоположение в Охрид
Вид училище
Местоположение Охрид, Република Македония
Стил неокласицизъм
Изграждане 1897 г.
Етажи 2
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действаща офис сграда
Светиклиментово училище в Общомедия

Светиклиментово училище (на македонска литературна норма: Светиклиментово училиште) е бивша училищна сграда в град Охрид, Република Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Република Македония през 1987 година.[1] В нея е седалището на Дебърско-Кичевската митрополия.[2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е разположена в рамките на Самуиловата крепост, на доминантно плато на рида Дебой между църквите „Света Богородица Перивлепта“ и „Св. св. Константин и Елена“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед на източната фасада

В 1730 – 1735 година на това място архиепископ Йоасаф II Охридски (1719 – 1746) построява архиепископска палата, която изгаря при пожар на 19 юли 1862 година. Сегашната сграда е изградена като училищна, заместила училището изградено в 1840 и наследилата го „прогимназия“, изградена в 1845 - 1850 година. Инициативата за построяване на българското училище „Свети Климент Охридски“ е на екзархийския митрополит Григорий Охридски, а парите идват от доброволни дарения на охридчани. От 1945 година сградата е Основно училище „Свети Климент Охридски“.[1]

В 1966 година, по повод 1050-годишнина от смъртта на Свети Климент Охридски, се появява идеята за постоянна изложба „Славянска писменост“. В 1985 година, по повод 1100-годишнината от смъртта на Свети Методий, в сградата на Основното училище „Свети Климент Охридски“ се отваря постоянната изложба и тя става Музей „Славянска писменост“.[1]

В 2011 година сградата е денационализирана и предадена на Македонската православна църква. В нея се настанява дебърско-кичевският (охридският) митрополит, след като предишното му седалище Вила „Лепа“ е върната на семейство Маневи.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е в неокласически стил с барокови елементи в ренесансов маниер. Състои се от частичен сутерен, приземие и етаж. Има масивна конструкция, като зиводете в сутерена са от дялан камък с изразени фуги, а приземието и етажът са от тухли. Междуетажната и покривната конструкция са дървени. Покривът е на четири води, покрит със стари керемиди над хидроизолация. Фасадата е в строги симетрични форми и има богата декоративна пластика в неокласически стил – декоративни пиластри, завършващи с капители, профилирани венци на плозоречните отвори с триъгълни тимпанони, фриз и плитка профилация. На западната фасада има малък балкон с ограда и вути от ковано желязо.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Музејска зграда Словенска писменост. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 30 август 2017.
  2. а б Вренцовска, Сузана. Тимотеј: Што ќе правам со старото Светиклиментово училиште е моја работа. // Вечер, 15 март 2011. Посетен на 30 август 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония