Света Богородица Заум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Света Богородица Захумска“
„Света Богородица Захумска“
Church of the Theotokos of Zaum Lake Ohrid 1.jpg
църквата отвън
North Macedonia relief location map.jpg
40.9489° с. ш. 20.7744° и. д.
„Света Богородица Захумска“
Местоположение в Северна Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Търпейца
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Време на изграждане 1361 година
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Света Богородица Захумска“ в Общомедия

„Света Богородица Захумска“ или Заумска или Заум (на македонска литературна норма: „Света Богородица Захумска“) е средновековна православна църква в село Търпейца, на брега на Охридското езеро, Северна Македония. До църквата се стига единствено по вода.

Стенопис от църквата

Според надпис над входната врата отвътре, църквата е изградена и изписана в 1361 година от кесаря Гъргур Голубич от рода Бранковичи, по време на епископ Григорий Деволски, който също е споменат като ктитор.[1] Надписът гласи:[2]

Ἀνηγέρθη ἐκ βάθρων ὁ θεῖος καὶ πάνσεπτος ναὸς τῆς ὑπεραγίας Θεοτόκου τῆς Ζαχλουμήστισας δι’ ἐξόδου τοῦ πανευτυχεστάτου καίσαρος Γούργουρα καὶ κτήτωρος, ἀνιστορίθη δὲ παρὰ τοῦ πανιεροτάτου ἐπισκόπου Δεαβόλαιως καὶ πρωτοθρονου κύρ Γρηγορίου καὶ κτήτωρος ἐπὶ τῆς βασιλείας Στεφάνου τοῦ Οῦροσιου μηνὶ αὐγούστω κε’ ἔτους ͵ςωξθ ἰνδ. ιδ’.[2]

Въздигна се от основи този божествен и всечестен храм на пресветата Богородица Захлумска, с иждивлението на всеблагочестивия кесар Гургур и ктитор. Изписа се от преосвещения епископ деволски и първопрестолен, господин Григорий при царуването на Стефан Урош, месец август 25, година 6869 [1361 от Христа], инд[икт] 14.

Подобно на „Свети Йоан Богослов Канео“ и „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид има формата на вписан кръст с купол на четири стълба с различни капители. Тристранната абсида на църквата е разделена със слепи арки. Църквата е иззидана с камък, бигор и тухли.

Фреските в църквата са силно повредени, особено в купола и сводовете. В първата зона са запазени образи на светци в цял ръст – Свети Климент Охридски, Свети Наум Охридски, Исус Христос, Света Богородица и други. На втория живописен ред има сцени от живота на Богородица. Особен интерес представлява сцената Света Ана – Млекопитателница, която кърми малката Мария. В другите зони са сцени от Христовия цикъл. В първата зона образите са неестествено големи, но в другите зографът се опитва да държи сметка за пропорцията и естественото предаване на образите и ползва жива и светла цветова гама – предимно във виолетови, портокалови и светло сини тонове.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 138. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  2. а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 218.
  3. Св. Богородица - Заум. // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
  4. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония