Свети Георги (Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
„Свети Георгиј“
Sv.Gjorgjia-Ohrid.jpg
църквата отвън
Ohrid OSM.svg
41.1175° с. ш. 20.8133° и. д.
„Свети Георги“
Местоположение в Охрид
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охридско
Време на изграждане 1838 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“) е възрожденска православна църква в Горна Влашка махала на Охрид, Република Македония. Църквата е част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Изградена е в 1838 година върху основи на по-стар храм, като годината е издълбана в камък, вграден в източната стена на храма. В архитектурно отношение е еднокорабна сграда с петстранна апсида на изток със слепи ниши. Градена е от дялан камък, като в подпокривните венци, около вратите и апсидата са от бигор. Във вътрешността има женска църква и слепи куполи, от които средният е на четири колони.[1]

Храмът е изписан в 1889 година. В 1973 - 1983 година Георги (Гьоко) Кръстевски от Охрид я изписва отново. В 1977 година олтарът е изписан от Йонче Симонче от Охрид., По-късно олтарът е изписан отново от Драган Ристески също от Охрид. Покрай църквата в ХХ век от западната и южната страна са изградени затворени тремове. На южната страна, покрай трема, в 1984-5 година е изградена кръщелня с фрески от Драган Ристески.[2][1]

В църквата има голяма колекция на икони от XV – XIX век.[1] Царските двери в църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия.[3] На дверите е изобразено Благовещение с изписан църковнославянски текст в долната част, от който се разбира, че дверите са изработени по времето на поп Йоан с пари на Стоян.[1] Други произведения от същата работилница са царските двери на „Света Богородица Перивлепта“ - днес в Националния исторически музей в София, дверите от „Големи Свети Врачи“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Никола“, дверите от „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези и дверите от „Свети Никола“ в Присовяни.[3]

В интериора на храма ценни са и владишкият престол и амвонът. До втората половина на XX век в двора на храма е имало и училищна страда, изградена в края на XIX век. В XX век на запад и юг са доградени затворени тремове и кръщелня.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Црква Св. Ѓорѓи – Горна Влашка маала, Охрид. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 2017-09-27.
  2. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  3. а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.
     Портал „Македония“         Портал „Македония