Манчева базилика
| Манчева базилика Манчева базилика | |
.JPG) Общ изглед | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Охрид |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охридско |
| Тип на сградата | базилика |
| Изграждане | IV – V век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | руини |
Манчевата или Попарнишката базилика (на македонска литературна норма: Манчева базилика) е раннохристиянска православна базилика, чиито руини са открити в град Охрид, югозападната част на Северна Македония.[1][2][3]
Базиликата е открита близо до катедралната църква „Света София“ във Вароша, в посока към Античния театър, в двора на семейство Манчевци. В 2007 година са изследвани около 200 m2 и са разкрити части от северния и централния кораб. Базиликата е една от деветте раннохристиянски базилики в града и е датирана към IV – V век. Има добре запазени подови мозайки, характерни за епохата. Особено важен е дарителският надпис, в който се споменават имената на Тома и Йоан, които най-верояно са изградили църквата. В долните части на стените са открити фрагменти от стенописи. Открити са и фрагменти от мраморна декоративна пластика.[1]
На 16 януари 1981 година е обявена за паметник на културата под името Археологически обект на ул. „Илинденска“ („Манчевци“).[4]
В 2011 – 2013 година Институтът за защита на паметниците на културата и музей – Охрид извършва консервация и частична реконструкция на някои елементи от базиликата и тя е открита за посетители.[1]
- Мозайки от базиликата
-
-
-
-
.JPG)
.JPG)
.JPG)
.JPG)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ранохристијанска базилика на локалитетот „Манчевци“ // Национална установа – Завод за заштита на спомениците на културата и Mузеј – Охрид. Посетен на 9 септември 2017.
- ↑ Tutkovski, Miško. Mosaics of the Early Christian Basilica аt the Site of Manchevci in Ohrid // Folia Archaelogica Balkanica III. Скопје, Филозосфски факултет - Скопје, Институт за историја на уметноста и археологија, 2015. ISSN 18575307. с. 343.
- ↑ Археолошки локалитет Попарница-базилика // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-10-02. Посетен на 2 октомври 2017.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 156.
