Големи Свети Врачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Големи Свети Врачи“
„Големи Свети Врачи“
Golemi Vrači Ohrid (1).jpg
Общ изглед
Ohrid OSM.svg
41.1133° с. ш. 20.7931° и. д.
„Големи Свети Врачи“
Местоположение в Охрид
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Тип на сградата базилика
Време на изграждане XIX век
Съвременен статут действащ храм
„Големи Свети Врачи“ в Общомедия

„Свети Безсребреници Козма и Дамян“ или „Големи Свети Врачи“ (на македонска литературна норма: Големи Свети Врачи) е православна църква в град Охрид, Република Македония.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в горната част на Вароша на склоновете на старата част на града, над църквата „Света София“, и доминира над града.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена на мястото на стара сакрална сграда. Според писмените източници на това място е имало църква, посветена на Светите Врачи, изградена от архиепископ Теодул I Охридски (1056 – 1065). В 1694 година Козма Китийски в своя списък на енориите казва, че църквата е енорийски храм на Втората енория във Варош. Сегашната сграда, според надписите на някои икони в храма, вероятно е изградена в 30-те години на XIX век. По-късно е преправяна.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Представлява трикорабна базилика с вътрешен купол на четири стълба. Изградена е от обработен бигор с употреба на дялан камък за венците и ъглите. На изток има седемстранна апсида.[1]

Вътрешност[редактиране | редактиране на кода]

„Света Богородица Одигитрия“, първа половина на XIΙI век, икона от църквата, днес в Охридската галерия за икони, темпера, гипсов грунд върху платно на дъска, 105 х 73,5 х 4,5 cm

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешността е изписана само в купола, където е изобразен Христос Вседържител и четиримата евангелисти, дело на Дичо Зограф.[1] При входната врата на църквата има стенопис от Дичо Зограф, който датира от 1867 година и на който са изобразени патроните Козма и Дамян.[2][3]

Икони[редактиране | редактиране на кода]

В храма има шестдесетина ценни икони, повечето дела на зографите Михаил Георгиу и Константин Йоану от Селица. Красивият иконостас е дело на Мануил Георгиу, също от Селица, и е изработен в 1850 година. Най-забележителни са дървените пана на цокъла на иконостаса, на които нетрадиционно и уникално са изписани пейзажи с градски къщи. Четирите престолни икони са Светите Врачи, Исус Христос, Света Богородица с Христос и Свети Йоан Кръстител - те са датирани в 30-те години на XIX век и са дело на различни зографи - Анастас от Магарево, свещеник Христо Константинов, Константин Йоану и Мануил Георгиу.[1] В църквата има творби и на Антоний Йоанович.[4]

Царски двери[редактиране | редактиране на кода]

Царските двери от църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия. Днес те се намират на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“. Други произведения от същата работилница са царските двери на самата „Света Богородица Перивлепта“ - днес в Националния исторически музей в София, дверите от „Свети Пантелеймон“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Никола“, дверите от „Свети Георги“ в Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „Свети Никола“ в Присовяни.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Црква Големи Свети Врачи (Св.Кузман и Дамјан). // Управа за зштита на културното наследство. Посетен на 23 юни 2016.
  2. Кузмановски, Ристо. Охрид и неговите ризници. // СВЕТИ КУЗМАН И ДАМЈАН - СВ. ВРАЧИ ГОЛЕМИ. www.ohrid.gov.mk. Посетен на 15 април 2015.
  3. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 15 април 2015.
  4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 71.
  5. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.
     Портал „Македония“         Портал „Македония