Мануил Георгиу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мануил Георгиу
Μανουήλ Γεωργίου
гръцки зограф
Роден

Мануил Георгиу (на гръцки: Μανουήλ Γεωργίου) е виден гръцки зограф от XIХ век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в македонската паланка Селица (днес Ератира, Гърция), Сятищко. Учи при баща си Георгиос Мануил, с когото работи. В 1843 година с баща си изписва храма „Свети Николай“ в берското село Жервохор.[2] Напълно сходен по палеографските си особености с надписа в Жервохор е този на храма „Свети Безсребреници“ в съседното Ниси, очевидно дело на двамата селишки зографи.[3] Това се потвърждава и от иконата на Богородица с Младенеца на престола (Врефократуса) в църквата „Успение Богородично“ в Гида е датирана 14 октомври 1843 година и е подписана „Мануил Георгиу Зограф от Селица“ (Μανουήλ ο του Γεωργίου Ζωγράφου εκ Σελίτσης).[4] В 1850-1851 зографската тайфа, водена от Мануил и съселянина му Константин Йоану, изработва по-голямата част от иконите на красивия иконостас в охридската църква „Големи Свети Врачи“.[5][6]

В 1854 година рисува в светогорския манастир Великата Лавра, като оставя дата 2 май.[7]

В 1835 година с баща си изписва параклиса „Свети Архангели“ на Завордския манастир „Свети Никанор“. Подписът им гласи „διά χειρός Γεωργίου Ζωγράφου και υιού αυτού εκ Σελίτζης“.[8] В 1869 година вече самостоятелно изписва католикона на манастира.[8][9] Подписът му гласи „διά χειρός Μανουήλ Ζωγράφου εκ Σελίτζης“.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος – 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011.
  2. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος – 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. с. 224.
  3. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος – 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. с. 226.
  4. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος – 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. с. 228 – 229.
  5. Georgievski, Milčo, Icon gallery - Ohrid, Ohrid, 1999, p. 14.
  6. Црква Големи Свети Врачи (Св.Кузман и Дамјан). // Управа за зштита на културното наследство. Посетен на 2016-06-23.
  7. Μπονόβας, Νίκος. Το ιστορικό ανοικοδόμησης και τοιχογράφησης του Καθολικού της Μονής Ξηροποτάμου Αγίου Όρους και η συμβολή των Σερραίων στην ολοκλήρωσή του τον 18ο αιώνα. // Σερραϊκά Σύμμικτα (1). 2010. ISSN: 1792 – 5045.
  8. а б в Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 295.
  9. Μονή Αγίου Νικάνορα. // Greek Travel Pages. Посетен на 2016-05-27.
     Портал „Македония“         Портал „Македония