Направо към съдържанието

Ератира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Селица.
Ератира
Εράτυρα
— град —
Гърция
40.3425° с. ш. 21.5111° и. д.
Ератира
Западна Македония
40.3425° с. ш. 21.5111° и. д.
Ератира
Кожанско
40.3425° с. ш. 21.5111° и. д.
Ератира
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк
Надм. височина780 m
Население738 души (2021 г.)
ПокровителГеорги Победоносец[1]
Пощенски код500 03
Ератира в Общомедия

Ера̀тира, още Сѐлица или Селце (на гръцки: Εράτυρα, до 1928 година Κατωχώρι, Катохори, катаревуса Κατωχώριον, Катохорион,[2] до 1927 година Σέλιτσα, Селица[3]), е градче в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Ератира е разположено на 780 m надморска височина,[4] в западните склонове на планината Синяк (Синяцико), на 40 km югоизточно от град Костур и на 15 km северно от Сятища.[5]

Северно от Ератира, на 3 km източно от пътя за Намата (Пипилища) е разположен Домовищкият манастир „Света Параскева“, единствената оцеляла сграда от село Домовища (Филурия).[6]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Апостоли“

Северно от Ератира, в подножието на Синяк е разположен Ератирският манастир „Свети Атанасий“ от XVI век, като сегашният католикон е от 1797 година.[7] Централната църква „Свети Георги“, голяма петкорабна базилика, е от 1844 година.[8] Църквата „Света Богородица“ е от 1763 година.[9] „Свети Николай“ е изписана в 1737 година.[10] Край селото има още две църкви „Свети Димитър“ и до нея „Свети Николай“, нови храмове, изграден върху основите на по-стари.[11] На изхода на селото е църквата „Света Троица“, също построена върху разрушена стара.[12] В северния край на селото е гробищната църква „Свети Апостоли“. Ератира има и две църкви „Свети Илия“. Едната на края на селото - Долен „Свети Илия“ (Χαμηλός Αηλιάς), изградена в 1860 година, а другата на едноименния хълм Айлия (Αηλιά).[13]

В XIX век Селица е паланка в Сятищка нахия на Населишка каза. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Селица (Sélitza), Сисанийска епархия, живеят 4200 гърци.[14] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Селица:

„Свети Архангели“
„ От Сачиста право на север на два часа и половина път... се намира малкият градец Селица, който някога е бил подчинен на Еласонската каза и подобно на Сачиста е бил султанско село. По времето на Али паша е присъединен към Костурска каза и става имлак-вакъф... Чужденците, попаднали в този град, са много доволни от климата му и прекрасното местоположение. Къщите тук са високи и красиви, каквито няма в Сачища и може да се предполага, че жителите му са водили навремето широка търговия и са били по-богати от сегашните. В това градче има 570-580 къщи, но населението в него ежегодно се увеличава заедно с броя на къщите. Има два храма - голямата и красива църква „Свети Великомъченик Димитър“ и църквата „Свети Никанор“... Има едно обществено училище, в което се учат 280 учетика от двата пола, едно гръцко с 25-30 ученика... един хан, 60-70 магазина, търговски обекти и занаятчийски дюкяни... Подобно на Сачища, Клисура, Блаца Селица се управлява автономно, тук има правителствен чиновник, назначаван от Битоля или от главния град на каазата, който се казва забит. Той следи за порядъка, наказва с арест и решава гражданските процеси, които не надвишават 500-1000 пиастра.[15] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Селце (Селско) е „малък градец с чаршия и добър пазар“ и има 2300 жители гърци.[16]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селца е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 460 къщи.[17]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Селища (Σέλιστα), Населишка каза, живеят 2500 гърци елинофони християни.[18]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце (Seltzé) има 2300 гърци.[19]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Селица остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Катохори, но на следната 1929 година името на селото отново е сменено на Ератира.[4] В 20-те години в селото са заселени малко гърци бежанци, които в 1928 година са 3 семейства или 7 души.[20]

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Ератира на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Мегали Грендия[5] Μεγάλη Γρεντιά Просилио Προσήλιο[21] местност в Синяк на С от Ератира[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 2680[4] 1935[4] 2359[4] 2430[4] 2836[4] 1459[4] 1535[4] 1470[4] 1460[4] 1406 1097 738

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Ератира

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Βέλκος, Γρηγόριος Π., “Τα επώνυμα και τα βαφτιστικά ονόματα της Σέλιτσας (Εράτυρας) 1650-1940”, Ελασσόνα 1998.
  • Φωτόπουλος, Ιωάννης Ν., "Ιστορία Σελίτσης-Εράτυρος από τους ρωμαϊκούς χρόνους μέχρι του 1912 και εν μέρη μέχρι σήμερον", Αθήνα 1939.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 347. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. ↑ Ιερά Μονή Αγίας Παρασκευής Δομαβιστίου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 29 май 2014 г.
  7. ↑ Ιερά Μονή Αγίου Αθανασίου Εράτυρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 29 май 2014 г.
  8. ↑ Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου Εράτυρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 29 май 2014 г.
  9. ↑ Ιερός Ναός Παναγίας Εράτυρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 29 май 2014 г.
  10. ↑ Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου Εράτυρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 29 май 2014 г.
  11. ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  12. ↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
  13. ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
  14. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  15. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 139-140. (на руски)
  16. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  17. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  19. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
  22. ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 181. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ератира&oldid=12429724“.