Домовищки манастир
| Домовищки манастир „Света Параскева“ Αγίας Παρασκευής Δομαβιστίου | |
 Общ изглед на католикона | |
 Местоположение в дем Горуша | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Домовища |
| Религия | православие |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Сисанийска и Сятищка |
| Изграждане | XVI – XVII век |
| Статут | действащ храм |
| Домовищки манастир „Света Параскева“ в Общомедия | |
Домовищкият манастир „Света Параскева“ (на гръцки: Ιερά Μονή Αγίας Παρασκευής Δομαβιστίου) е православен манастир край село Ератира (Селица), Егейска Македония, Гърция, най-старият манастир на Сисанийската и Сятищка епархия.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на 950 m надморска височина в планината Синяк (Синяцико),[3] северно от Ератира, на 3 km източно от пътя за Намата (Пипилища), край изоставеното днес село Домовища (Фламурия).[4] Тъй като е в непосредствена близост до селата Пелеканос (Пелка) и Намата (Пипилища), понякота се нарича и Пелекански (Αγία Παρασκευή Πελεκάνου) и Наматски (Αγία Παρασκευή Ναμάτων).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Епископ Антим Севастийски, в свой труд за манастирите в Сисанийската митрополия от 1900 година, описва икона на Света Параскева върху бял плат, датираща от 1362 година, което е признак, че манастирът вече е съществувал.[5] На иконата имало неграмотен гръцки надпис, според който тя била подарена от Мильо Михо (τοῦ Μίχου) от село Домовища (Τομαβίστη) и обновена в 1775 година от Доротей в Сисани:[6] ΤΗΝ ΠΑΡΟΝ ΗΚΟΝΑ ΤΗΝ ΣΤΕΛΝΟ ΕΓΩ Ο ΜΙΛΙΟΣ ΤΟΥ ΜΙΧΟΥ ΣΤΟ ΤΟΜΑΒΗΣΤΗ ΕΙΣ ΤΟ ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΟΝ ΤΗΣ ΑΓΙΑΣ ΠΑΡΑΣΚΕΥΗΣ ΚΑΙ ΕΣΤΩ ΕΙΣ ΜΝΗΜΟΣΥΝΟΝ ΤΟΥ ΜΙΧΑΗΛ 1362 ΑΥΓΟΥΣΤΟΥ 21.[5] В надписа, след бележката за дарението, се чете: ἔτει 1362 αὐγούστου 21. Според Иван Снегаров тая дата ще да е поставена от обновителя на иконата, въз основа на дата отъ сътворението на света.[6] Днес тази икона не е оцеляла.[3][4]
Второ свидетелство е приписка в един януарски миней, отпечатан във Венеция в 1629 година, която гласи: „Ἱερά Μονὴ τῆς Ἁγίας Παρασκευῆς Δομαβιστίου. Ἐκτίστηκεν τοῦ ἔτους ατκθ (1329) ἐπὶ τὴν Ἡγουμενίαν Μιχαήλ Ἰερομονάχου“ „Светият манастир на Света Параскева Домавищка. Построен в 1329 година по време на игуменството на йеромонах Михаил“.[3]
Ктиторски надпис от 1761 година
[редактиране | редактиране на кода]Ктиторският надпис е запазен в горната част над входа, водещ към наоса. Той се състои от четири реда, първите три от които са написани с главни букви, а последният с малки. Буквите на надписа са написани с черно върху пепелен хоросан.[7] Надписът гласи:
| „ | [1]76α Ἠα[νουαρί]ου [8] Θ(ε)οῦ βοηθοῦντος κ(αὶ) ἱ εὐχὶ τ(ῆς) Ἁγί(ας)· Παρασκευῆς ἦλθεν ὁ Μοϋσὶς ἱερομόναχος κ(αὶ) [ἐ]κηνούργοσεν τὸ παλεουθὲν ἐριμομένο μοναστίριον· ἱ πατρίδα τοῦ ἰπάρχι ἐκ Μπελιγράδι [1]76α на 8 януари, с Божията помощ и молитвите на Света Параскева, дойде йеромонах Моисей |
“ |
Информация се отнася до по-късен ремонт на манастира, продължил около осем години. От надписа става ясно, че е имало период на запустение на манастира (παλεουθὲν ἐριμομένον μοναστήριον), докато в 1761 година някой си йеромонах Моисей от Белград не предприема ремонта му. Глаголът „ἐκηνούργοσε“ на втория ред предполага ремонт на манастира. Вероятно са извършени някои реставрационни дейности или дори католиконът е построен отново на мястото на по-стар. Според архитектурата и стенописите сегашният католикон е от края на XVII век. Ремонтните дейности започват на 8 януари 1761 година и са завършени на 25 ноември 1769 година, когато престола на епископията е зает от Никифор Охридчанин (1746 – 1769).[8]
На третия ред се казва, че йеромонах Моисей е изписал стенописите и е съставил надписа. В текста има много правописни грешки, някои съкращения се срещат главно в окончанията на думите: „Θ(ε)οῦ, τ(ῆς) Ἁγί(ας)“, докато ударенията и придинахията са поставени с относителна последователност. Далеч от родината си зографът декларира мястото си на произход, Белград. Подписването на произведението, служи за разпознаване на неговото изкуство, защото производството на стенописи или икони е имало търговски характер. Досега не са идентифицирани други произведения от същия зограф.[8]
Настоящият католикон от края на XVII век има поразителни архитектурни сходства със съседния манастир „Преображение Господне“ в Дриовуно (Дряново), който е от 1592 година.[9]
Над манастира има пещери аскетарии и е имало предание, че тук има гробове на военоначалници на Александър Велики.[6]
От 1800 до 1840 година манастирът е ограбван четири пъти.[1] В 1875 година войници на Шемши бей от Ляпчища отново го ограбват, опожаряват и избиват монасите.[1] В края на XIX век манастирът е беден и се издържа от милостиня.[6]
Манастирът заедно с девет други манастира в епархията става метох на Черушинския манастир. В периода 1930 – 1950 година манастирът „Света Параскева“ е изоставен.[10]
В 1943 година германските окупационни части обират манастира и опожаряват всички сгради без църквата.[10][1] В 50-те години на XX век манастирът е изоставен и днес оцелява единствено католиконът.[4]
В 2001 година манастирът е възстановен от митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[1][10]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]
Католиконът е сравнително малка църква, с външни размери (12,45 м x 6,40 m). Принадлежи към типа двукорабна кръстовидна вписана църква, но начинът, по който е построена с едноскатен покрив, напомня външно за еднокорабна куполна базилика. На изток стърчи петстранната апсида на светилището, което отвътре е полукръгло с протезис и диаконикон, вписани в източната стена. На запад притворът е отделен от основната църква с правилна стена и има два входа, един на западната стена и един на южната. Отворите за осветление са малки, характерна черта по време на периода на турско владичество. Зидарията на манастира се състои от комбинация от тухлена конструкция и дървена конструкция.[9]
Иконостас
[редактиране | редактиране на кода]Във вътрешността има ценна дърворезба.[4] От XVII век е красивият резбован позлатен иконостас, дело на майстори от Епир, подобен на този в „Света Параскева“ в Сятища.[1]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]Стенописите са изработени в началото на XVII век от майстори от Линотопи.[1] Стенописите са документирани, но в сравнително добро състояние са запазени тези в светилището и в източната част на наоса. В западната част са запазени само две сцени на западната стена – Възкресение Лазарево и Влизане в Йерусалим. Останалите повърхности са покрити с мазилка. В нартекса единствената изписана повърхност е разположена на трегера на входа, водещ към наоса, където са изобразени сцени от живота и мъченичеството на Света Параскева. Сцената е разделена на квадрати с различни теми, свързани с живота, чудесата и мъченичеството на светицата, рамкиращи централното ѝ изображение в цял ръст. Днес стенописът е претърпял значителни повреди, като обезцветяване и избледняване на детайлите на лицата. В тази малка иконографска композиция, под централното изображение на Света Параскева, е и надписът за обновяването на манастира.[9]
- Стенописи от църквата
-
-
-
-
-
-
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 11 юли 2015. Посетен на 2 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Πελεκάνος - Αξιοθέατα // ΠΕΛΚΑ - Πελεκάνος Κοζάνης. Посетен на 8 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 42. (на гръцки)
- ↑ а б в г Ιερά Μονή Αγίας Παρασκευής Δομαβιστίου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 29 май 2014. Посетен на 29 май 2014 г. (на гръцки)
- ↑ а б Άνθιμος Σεβάστειας. Περὶ τῶν ἐν τῇ ἐπαρχίᾳ Σισανίου Ἱερῶν Μονῶν // Εκκλησιαστική Αλήθεια (24). 1900. σ. 453. (на гръцки)
- ↑ а б в г Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 491.
- ↑ Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 44. (на гръцки)
- ↑ а б в Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ а б в Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 43. (на гръцки)
- ↑ а б в Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 46. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
