Аксиокастро
| Аксиокастро Αξιόκαστρο | |
|---|---|
| — село — | |
  Аксиокастро  Аксиокастро  Аксиокастро | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 588 m |
| Население | 36 души (2011 г.) |
Аксиокастро или Шюрдан или Сюрдан (на гръцки: Αξιόκαστρο; катаревуса: Αξιόκαστρον, Аксиокастрон; до 1927 година Σουρδάνιον, Сурданион[1]) е село в Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Аксиокастро има население от 100 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 7 километра южно от град Неаполи (Ляпчища).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Старо селище е имало на 2 km на север, където в 1966 година на основите на по-голяма стара църква е построена църквата „Свети Николай“. Това село е унищожено от албанците в 1770 година по време на Орловото въстание. На 2 km на юг, между Аксиокастрои Клима е било село Цирубохори. Друго селище е имало в местността Керасия, на 4 km от Аксиокастро в посока Пепония, също разсипано при Орловото въстание.[2]
В края на XIX век Шюрдан е гръцко село в южния край на Населишката каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Шюрданъ (Сюрданъ) живеят 75 гърци християни.[3] В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Chourdan (Siourdan) има 375 гърци патриаршисти.[4] Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Σουρδάνιον живеят 80 гърци християни.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Шюрдан остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в селото са регистрирани 116 жители.[6]
През 1927 година името на селото е променено на Аксиокастро
В края на селото по пътя за Клима е параклисът „Свети Илия“.[7]
Църквата на селото е „Свети Атанасий“.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Зервена[8] или Червена | Τσερβένα | Диаставросис | Διασταύρωσις[9] | местност на ЮЗ от Аксиокастро и на Ю от Пилорио[8] |
- Преброявания
- 1913 – 115 жители
- 1981 – 223 жители
- 1991 – 47 жители
- 2001 – 46 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ а б Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „