Пендалофос
| Пендалофос Πεντάλοφος | |
|---|---|
| — село — | |
 Училището в селото | |
  Пендалофос  Пендалофос  Пендалофос | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Горуша |
| Надм. височина | 973 m |
| Население | 633 души (2001) |
| Пощенски код | 500 07 |
| Телефонен код | 24680-41 |
| Пендалофос в Общомедия | |
Пенда̀лофос или Жупа̀н (на гръцки: Πεντάλοφος, до 1928 Πετρόβουνο, Петровуно, катаревуса Πετρόβουνον, Петровунон,[1] до 1927 Ζουπάνι, Зупани, катаревуса Ζουπάνιον, Зупанион[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Горуша (Войо) на област Западна Македония с 633 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на пътя Кожани - Неаполи (Ляпчища) - Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо) между върховете Градишка и Румани.[3] Отдалечено е на 90 километра западно от Кожани (Козани) и на 136 километра североизточно от Янина. На 16 километра на запад е село Борботско (Ептахори) от дем Нестрам. Отдалечено е на 9 километра на запад от Агия Сотира (Своляни), като по пътя е свързан с Жупанския мост.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Жупани (Костурско) е споменато с 21 семейства на Йорги, Димо, Мартин, Миле, Папа Стефан, Краимирос (?), Мано, Коста, Никша, Никола, Коста, Димос, Волкан, Михо, Йорги, Михо, Стайо, Николас, Яне, Михо и Никола, и една вдовица Стана. Общият приход за империята от селото е 1112 акчета.[4]
В края на XIX век Жупан е център на Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Джупани (Djoupani), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жупан има 1750 жители гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жупан (Joupan) има 1675 гърци.[7]
Според гръцка статистика от 1904 година в Жупан (Ζιουπάνιον) живеят 2200 гърци елинофони християни.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Жупан остава в Гърция. През 1927 година селото е преименувано на Петровуно, а през 1928 година – на Пендалофос.
През Втората световна война селището е център на гръцката комунистическата съпротива, в него често пребивава щабът на 9-а дивизия на ЕЛАС, а понякога и Областното бюро на ГКП за Егейска Македония.[9]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Селото има четири каменни енорийски църкви в трите си махали. Най-старата сграда в Пендалофос е църквата „Свети Ахил“, построена в 1742 и изписана в 1774 година.[10] На централния площад е разположен храмът „Свети Атанасий“ от 1816 година.[11] В Долно Пендалофос е „Света Варвара“ от 1867 година,[12] а в Горно Пендалофос е „Свети Георги“ е от 1870 година.[13]
Църквата „Свети Илия“ е от края на XIX век и е обща за жителите на Жупан и Долос. През Втората световна война е разрушена от италиански бомбардировки. Възстановена е в 1955 година.[14] Освен голямата енорийска църква „Света Варвара“ при Праморица има и по-малка, наричана „Света Варварица“.[15] На пътя към Румани и Дилофо в местността Запатиста е църквата „Христос Спасител“.[16]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пендалофос
Димо, възрожденски майстор строител[17]- Янис Дзьордзьос (1750 – 1800), гръцки клефт
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ www.ekathimerini.com. Historic village etched in stone, Jan 27, 2011
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 88
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Стојановиќ-Лафазановска, Лидија и Ермис Лафазановски. Егзодусот на Македонците во Грција: Женските стории за Втората светска војна и нивниот егзодус. Скопје, 2002, 33.
- ↑ Αγιος Αχίλλειος Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- ↑ Αγιος Αθανάσιος Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
- ↑ Αγία Βαρβάρα Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2015-01-16 в Wayback Machine.
- ↑ Άγιος Γεώργιος Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Προφήτης Ηλίας Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-29 в Wayback Machine.
- ↑ Εξωκλήσι Αγίας Βαρβάρας Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-29 в Wayback Machine.
- ↑ Εξωκλήσι Αγίας Σωτήρας. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-29 в Wayback Machine.
- ↑ Тулешков, Николай. Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг. // Архивиран от оригинала на 2 април 2008 г. Посетен на 6 декември 2020 г.
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „