Пендалофос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пендалофос
Πεντάλοφος
— село —
Училището в селото
Училището в селото
Гърция
40.1942° с. ш. 21.1444° и. д.
Пендалофос
Западна Македония
40.1942° с. ш. 21.1444° и. д.
Пендалофос
Кожанско
40.1942° с. ш. 21.1444° и. д.
Пендалофос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областГоруша
Надм. височина973 m
Население446 души (2011 г.)
Пощенски код500 07
Телефонен код2468
Пендалофос в Общомедия

Пенда̀лофос или Жупа̀н (на гръцки: Πεντάλοφος, до 1928 Πετρόβουνο, Петровуно, катаревуса Πετρόβουνον, Петровунон,[1] до 1927 Ζουπάνι, Зупани, катаревуса Ζουπάνιον, Зупанион[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Горуша (Войо) на област Западна Македония с 633 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на пътя Кожани - Неаполи (Ляпчища) - Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо) между върховете Градишка и Румани.[3] Отдалечено е на 90 километра западно от Кожани (Козани) и на 136 километра североизточно от Янина. На 16 километра на запад е село Борботско (Ептахори) от дем Нестрам. Отдалечено е на 9 километра на запад от Агия Сотира (Своляни), като по пътя е свързан с Жупанския мост.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Жупани (Костурско) е споменато с 21 семейства на Йорги, Димо, Мартин, Миле, Папа Стефан, Краимирос (?), Мано, Коста, Никша, Никола, Коста, Димос, Волкан, Михо, Йорги, Михо, Стайо, Николас, Яне, Михо и Никола, и една вдовица Стана. Общият приход за империята от селото е 1112 акчета.[4]

В края на XIX век Жупан е център на Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Джупани (Djoupani), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жупан има 1750 жители гърци християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жупан е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 330 къщи.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жупан (Joupan) има 1675 гърци.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година в Жупан (Ζιουπάνιον) живеят 2200 гърци елинофони християни.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Жупан в 1917 година

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Жупан остава в Гърция. През 1927 година селото е преименувано на Петровуно, а през 1928 година – на Пендалофос.

През Втората световна война селището е център на гръцката комунистическата съпротива, в него често пребивава щабът на 9-а дивизия на ЕЛАС, а понякога и Областното бюро на ГКП за Егейска Македония.[10]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото има четири каменни енорийски църкви в трите си махали. Най-старата сграда в Пендалофос е църквата „Свети Ахил“, построена в 1742 и изписана в 1774 година.[11] На централния площад е разположен храмът „Свети Атанасий“ от 1816 година.[12] В Долно Пендалофос е „Света Варвара“ от 1867 година,[13] а в Горно Пендалофос е „Свети Георги“ е от 1870 година.[14]

Църквата „Свети Илия“ е от края на XIX век и е обща за жителите на Жупан и Долос. През Втората световна война е разрушена от италиански бомбардировки. Възстановена е в 1955 година.[15] Освен голямата енорийска църква „Света Варвара“ при Праморица има и по-малка, наричана „Света Варварица“.[16] На пътя към Румани и Дилофо в местността Запатиста е църквата „Христос Спасител“.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Пендалофос на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ляпо[18] Λιάπο Дриотопос Δρυότοπος[19] връх в Горуша на З от Пендалофос[18]
Страища[18] Στράϊοτα Корифи Κορυφή[19] връх И над Пендалофос[18]
Калотина[18] или Калотино Καλοτίνο Ксефото Ξέφωτο[19] връх в Горуша на СИ от Пендалофос (1107 m)[18]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пендалофос

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. www.ekathimerini.com. Historic village etched in stone, Jan 27, 2011
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 88
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  9. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Стојановиќ-Лафазановска, Лидија и Ермис Лафазановски. Егзодусот на Македонците во Грција: Женските стории за Втората светска војна и нивниот егзодус. Скопје, 2002, 33.
  11. Αγιος Αχίλλειος Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28 май 2014 г.
  12. Αγιος Αθανάσιος Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 28 май 2014 г.
  13. Αγία Βαρβάρα Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2015-01-16. Посетен на 28 май 2014 г.
  14. Άγιος Γεώργιος Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
  15. Προφήτης Ηλίας Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  16. Εξωκλήσι Αγίας Βαρβάρας Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  17. Εξωκλήσι Αγίας Σωτήρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  18. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  20. Тулешков, Николай. Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг // Архивиран от оригинала на 2008-04-02. Посетен на 6 декември 2020 г.