Направо към съдържанието

Пендалофос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пендалофос
Πεντάλοφος
— село —
Общ изглед
Общ изглед
Гърция
40.1942° с. ш. 21.1444° и. д.
Пендалофос
Западна Македония
40.1942° с. ш. 21.1444° и. д.
Пендалофос
Кожанско
40.1942° с. ш. 21.1444° и. д.
Пендалофос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областГоруша
Надм. височина973 m
Население272 души (2021 г.)
Пощенски код500 07
Телефонен код2468
Пендалофос в Общомедия

Пенда̀лофос или Жупа̀н (на гръцки: Πεντάλοφος, до 1928 Πετρόβουνο, Петровуно, катаревуса Πετρόβουνον, Петровунон,[1] до 1927 Ζουπάνι, Зупани, катаревуса Ζουπάνιον, Зупанион[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Горуша (Войо) на област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1040 m надморска височина,[3] на пътя Кожани - Неаполи (Ляпчища) - Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо) между върховете Градишка и Румани.[4] Отдалечено е на 90 km западно от Кожани (Козани) и на 136 километра североизточно от Янина. На 16 km на запад е село Борботско (Ептахори) от дем Нестрам. Отдалечено е на 9 km на запад от Агия Сотира (Своляни), като по пътя е свързан с Жупанския мост.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Ктиторският надпис от „Свети Ахил“

На хълма Градишка (Γκραντίσκα) има следи от крепост.[6]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Жупани (Костурско) е споменато с 21 семейства на Йорги, Димо, Мартин, Миле, Папа Стефан, Краимирос (?), Мано, Коста, Никша, Никола, Коста, Димос, Волкан, Михо, Йорги, Михо, Стайо, Николас, Яне, Михо и Никола, и една вдовица Стана. Общият приход за империята от селото е 1112 акчета.[7]

Край Жупан има останки от 11 стари селища: Никорина (Νικορίνα), Агиос Димитриос (Άγιος Δημήτριος), Агия Параскеви (Αγία Παρασκευή), Омбрела (Ομπρέλλα), Цагив (Τσατίβ), Камбери (Καμπέρη), Агиос Христофорос (Άγιος Χριστόφορος), Ряково (Ρυάκοβο), Чука (Τσούκα), Фтери (Φτέρη) и Планиза (Πλανίζα).[8]

Жупан се формира в настоящия си вид чрез обединяване на групи, изселени от регионалните семейни микроселища Никурина, Палеохори, Калогрица, Церос, Палиокримини, Фтери и Залцио. Никурина изглежда е първото селище, създадено на новото положение около хълма. От съществуващите писмени текстове и главно от разказа на жупанския свещеник Димитриос Дзирелис от 1778 година и от разказа на свещеника на манастира „Света Троица“ Неофит от 1771 година е видно, че Жупан е голямо купно селище преди XVII век.[9]

Естественото му местоположение с околните защитни хълмове внушителната височина Градишка на север от селището, Стаища (Στραϊστα) на изток, обраслия с борове Румани (Ρουμάνι) на юг и Корака (Κόρακα) на запад води все повече и повече хора в района. Селото се разделя на две махали - Горно и Долно Жупан, формирани в две долчинки с два извора. Тези артезиански кладенци (бнария) са централно място в делничния ден на жупанци.[9]

Жупан в 1917 година
Училището в селото

Първата датирана сграда в селото е църквата , построена в 1742 година,[10] и изписана в 1774 година.[11] На централния площад е разположен храмът „Свети Атанасий“ от 1816 година.[12] В Долно Пендалофос е „Света Варвара“ от 1867 година,[13] а в Горно Пендалофос е „Свети Георги“ е от 1870 година.[14]

В османско време и до края на XIX век Жупан е най-важното в североизточен Пинд. Цялата му област се нарича Жупания и в нея влизат девет села: Жупан (Пенталофос), Констанцико (Авгеринос), Либохово (Дилофо), Мирали (Хрисавги), Кримини, Мирасан (Морфи), Своляни (Агия Сотира), Магер (Дасилио), Бурша (Корифи), както и смятаното за малаха на Жупан Долос (Витос).[9]

В края на XIX век Жупан е център на Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Джупани (Djoupani), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.[15] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жупан има 1750 жители гърци християни.[16]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жупан е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 330 къщи.[17]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жупан (Joupan) има 1675 гърци.[18]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Жупанион (Ζιουπάνιον), Населишка каза, живеят 2200 гърци елинофони християни.[19]

Църквата „Свети Илия“ е от края на XIX век и е обща за жителите на Жупан и Долос. През Втората световна война е разрушена от италиански бомбардировки. Възстановена е в 1955 година.[20] Освен голямата енорийска църква „Света Варвара“ при Праморица има и по-малка, наричана „Света Варварица“.[21] На пътя към Румани и Дилофо в местността Запатиста е църквата „Христос Спасител“.[22]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Жупан остава в Гърция. През 1927 година селото е преименувано на Петровуно, а през 1928 година – на Пендалофос,[3] в превод Петхълмие.

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]

През Втората световна война селището е център на гръцката комунистическата съпротива, в него често пребивава щабът на 9-а дивизия на ЕЛАС, а понякога и Областното бюро на ГКП за Егейска Македония.[23]

Прекръстени с официален указ местности в община Пендалофос на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ляпо[5] Λιάπο Дриотопос Δρυότοπος[24] връх в Горуша на З от Пендалофос[5]
Страища[5] Στράϊοτα Корифи Κορυφή[24] връх И над Пендалофос[5]
Калотина[5] или Калотино Καλοτίνο Ксефото Ξέφωτο[24] връх в Горуша на СИ от Пендалофос (1107 m)[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 2323[3] 1560[3] 1708[3] 1752[3] 1144[3] 981[3] 814[3] 789[3] 652[3] 633 446 272

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Пендалофос

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 338. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ www.ekathimerini.com. Historic village etched in stone, Jan 27, 2011
  5. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. ↑ Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 67. (на гръцки)
  7. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 88
  8. ↑ Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 66. (на гръцки)
  9. ↑ а б в Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 68. (на гръцки)
  10. ↑ Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 68. (на гръцки)
  11. ↑ Αγιος Αχίλλειος Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28 май 2014 г.
  12. ↑ Αγιος Αθανάσιος Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 28 май 2014 г.
  13. ↑ Αγία Βαρβάρα Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2015-01-16. Посетен на 28 май 2014 г.
  14. ↑ Άγιος Γεώργιος Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
  15. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  16. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  17. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  19. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  20. ↑ Προφήτης Ηλίας Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  21. ↑ Εξωκλήσι Αγίας Βαρβάρας Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  22. ↑ Εξωκλήσι Αγίας Σωτήρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  23. ↑ Стојановиќ-Лафазановска, Лидија и Ермис Лафазановски. Егзодусот на Македонците во Грција: Женските стории за Втората светска војна и нивниот егзодус. Скопје, 2002, 33.
  24. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  25. ↑ Тулешков, Николай. Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг // Архивиран от оригинала на 2008-04-02. Посетен на 6 декември 2020 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пендалофос&oldid=12342286“.