Дасилио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дасилио
Δασύλλιο
— село —
Dasilio view.jpg
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина1000 m
Население12 души (2011 г.)
Пощенски код511 00
Официален сайтsites.google.com/site/dasiliogrevena/Home

Дасилио или Магер (на гръцки: Δασύλλιο; катаревуса: Δασύλλιον, Дасилион; до 1927 година: Μάγερ, Магер[1]) е село в Република Гърция, в дем Гревена, административна област Западна Македония.[2][3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1000 m надморска височина, на около 35 km северозападно от град Гревена.[4] На северозапад граничи с населишкото село Дилофо (Либохово).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Магер е гръцко християнско село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя.

Енорийската църква „Свети Николай“ е от 1875 година в новото село.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Маори (Maori), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Магеръ живеят 235 гърци.[6] Селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Лагер (Laguer) има 250 гърци патриаршисти.[7] Според гръцка атинска статистика от 1910 година Μαγέρι се обитава от 200 православни гърци.[8]

На пътя за Калони е старият каменен Магерски мост.[9][10][9][11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Магер остава в Гърция.

В 1920 година е обновена църквата „Света Параскева“ в Палиохори. Църквата е на 500-600 m южно от селото с дъбова горичка от североизточната страна. Първият храм тук е построен около 1710 година и е енорийска църква на Магер, основано в Палиохори, след разрушаването на Палиомагер (Стари Магер). Тук е гробището на селото. Църквата е била малка, тъмна и частично вкопана в земята. Затова е разрушена и построена нова. Датата е гравирана над горния праг на западния вход. Майстор е магерецът Георгиос Йоану Дзамос. Иконите са рисувани от монаси от атонския манастир „Света Ана“ през 1921 година. През 1956 година е отлята камбана, а на следната 1957 година каменните плочи на покрива са сменени с европейски керемиди.[2]

Останалите църкви в селото са „Свети Атанасий“, построена от жителите на селото Кяфа, участвали в изграждането на новото село, „Свети Мина“, построена в развалините на Палиохори, „Свети Георги“ в местността Палиоманастири (Стари манастир) на височина от 1500 m североизточно от селото.[3]

През 1927 година името на селището е сменено на Дасилион.[4]

През 1964 година селото, което географски спада към района на Пендалофос (Жупан), е присъединено административно към ном Гревена. В църковно отношение селото е част от Сисанийската и Сятищка епархия.[12]

Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Дасилио на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пасмангро[13] Πασμάγκρο Палиохори Παλαιοχώρι[14] името на Праморица при Дасилио (или Палиомагеро)[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 318[4][15] 279[4] 281[4] 316[4] 149[4] 141[4] 73[4] 79[4] 84[4] 43 12

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Το Δασύλλιο νομού Γρεβενών. Θεσσαλονίκη, Φιλοπροοδευτική Ένωση Δασυλλιωτών η Αγία Παρασκευή, 1989. Посетен на 19 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-19 в Wayback Machine.
  3. а б Οικισμοί Γρεβενών. // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)
  4. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 122. (на македонска литературна норма)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 111.
  9. а б Γεφύρι Της Μαέρης ή Παλιομάγερου. // Τα Πέτρινα Γεφύρια της Ελλάδος. Посетен на 20 януари 2015. (на гръцки)
  10. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/29028/694/30-6-1995 - ΦΕΚ 632/Β/18-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 януари 2015. (на гръцки)
  11. Οικισμοί Γρεβενών. // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)
  12. ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ. // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
  13. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  14. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
  15. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31