Дасилио
| Дасилио Δασύλλιο | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Дасилио  Дасилио  Дасилио | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 1000 m |
| Население | 12 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
| Официален сайт | sites.google.com/site/dasiliogrevena/Home |
Дасилио или Магер (на гръцки: Δασύλλιο; катаревуса: Δασύλλιον, Дасилион; до 1927 година: Μάγερ, Магер[1]) е село в Република Гърция, в дем Гревена, административна област Западна Македония.[2][3]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 1000 m надморска височина, на около 35 km северозападно от град Гревена.[4] На северозапад граничи с населишкото село Дилофо (Либохово).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Магер е гръцко християнско село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя.
Енорийската църква „Свети Николай“ е от 1875 година в новото село.[2]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Маори (Maori), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Магеръ живеят 235 гърци.[6] Селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Лагер (Laguer) има 250 гърци патриаршисти.[7] Според гръцка атинска статистика от 1910 година Μαγέρι се обитава от 200 православни гърци.[8]
На пътя за Калони е старият каменен Магерски мост.[9][10][9][11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Магер остава в Гърция.
В 1920 година е обновена църквата „Света Параскева“ в Палиохори. Църквата е на 500-600 m южно от селото с дъбова горичка от североизточната страна. Първият храм тук е построен около 1710 година и е енорийска църква на Магер, основано в Палиохори, след разрушаването на Палиомагер (Стари Магер). Тук е гробището на селото. Църквата е била малка, тъмна и частично вкопана в земята. Затова е разрушена и построена нова. Датата е гравирана над горния праг на западния вход. Майстор е магерецът Георгиос Йоану Дзамос. Иконите са рисувани от монаси от атонския манастир „Света Ана“ през 1921 година. През 1956 година е отлята камбана, а на следната 1957 година каменните плочи на покрива са сменени с европейски керемиди.[2]
Останалите църкви в селото са „Свети Атанасий“, построена от жителите на селото Кяфа, участвали в изграждането на новото село, „Свети Мина“, построена в развалините на Палиохори, „Свети Георги“ в местността Палиоманастири (Стари манастир) на височина от 1500 m североизточно от селото.[3]
През 1927 година името на селището е сменено на Дасилион.[4]
През 1964 година селото, което географски спада към района на Пендалофос (Жупан), е присъединено административно към ном Гревена. В църковно отношение селото е част от Сисанийската и Сятищка епархия.[12]
Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пасмангро[13] | Πασμάγκρο | Палиохори | Παλαιοχώρι[14] | името на Праморица при Дасилио (или Палиомагеро)[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 318[4][15] | 279[4] | 281[4] | 316[4] | 149[4] | 141[4] | 73[4] | 79[4] | 84[4] | 43 | 12 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Το Δασύλλιο νομού Γρεβενών. Θεσσαλονίκη, Φιλοπροοδευτική Ένωση Δασυλλιωτών η Αγία Παρασκευή, 1989. Посетен на 19 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-19 в Wayback Machine.
- ↑ а б Οικισμοί Γρεβενών. // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 122. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 111.
- ↑ а б Γεφύρι Της Μαέρης ή Παλιομάγερου. // Τα Πέτρινα Γεφύρια της Ελλάδος. Посетен на 20 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/29028/694/30-6-1995 - ΦΕΚ 632/Β/18-7-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Οικισμοί Γρεβενών. // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ. // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „