Дасилио
|
Дасилио Δασύλλιο |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Дасилио  Дасилио |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 1000 m |
| Население | 43 души (2001) |
| Пощенски код | 51100 |
| Телефонен код | +30 24620 |
| Официален сайт | sites.google.com/site/dasiliogrevena/Home |
Дасилио или Магер (на гръцки: Δασύλλιο; катаревуса: Δασύλλιον, Дасилион; до 1927 г.: Μάγερ, Магер[1]) е село в Република Гърция, в дем Гревена, административна област Западна Македония.[2] Дасилио има население от 43 души (2001).[3]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 35 километра северозападно от град Гревена. На северозапад граничи с населишкото село Дилофо (Либохово).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Магер е гръцко християнско село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя.
Енорийската църква „Свети Николай“ е от 1875 година в новото село.[2]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Маори (Maori), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Магеръ живеят 235 гърци.[5] Селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Лагер (Laguer) има 250 гърци патриаршисти.[6] Според гръцка атинска статистика от 1910 година Μαγέρι се обитава от 200 православни гърци.[7]
На пътя за Калони е старият каменен Магерски мост.
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Магер остава в Гърция.
В 1920 година е обновена църквата „Света Параскева“ в Палиохори. Църквата е на 500-600 m южно от селото с дъбова горичка от североизточната страна. Първият храм тук е построен около 1710 година и е енорийска църква на Магер, основано в Палиохори, след разрушаването на Палиомагер (Стари Магер). Тук е гробището на селото. Църквата е била малка, тъмна и частично вкопана в земята. Затова е разрушена и построена нова. Датата е гравирана над горния праг на западния вход. Майстор е магерецът Георгиос Йоану Дзамос. Иконите са рисувани от монаси от атонския манастир „Света Ана“ през 1921 година. През 1956 година е отлята камбана, а на следната 1957 година каменните плочи на покрива са сменени с европейски керемиди.[2]
Останалите църкви в селото са „Свети Атанасий“, построена от жителите на селото Кяфа, участвали в изграждането на новото село, „Свети Мина“, построена в развалините на Палиохори, „Свети Георги“ в местността Палиоманастири (Стари манастир) на височина от 1500 m североизточно от селото.[3]
През 1927 година името на селището е сменено на Дасилион.
През 1964 година селото, което географски спада към района на Пендалофос (Жупан), е присъединено административно към ном Гревена. В църковно отношение селото е част от Сисанийската и Сятищка епархия.[8]
- Преброявания
- 1913 – 318 жители [9][3]
- 1920 – 279 жители
- 1928 – 281 жители
- 1940 – 316 жители
- 1951 – 149 жители
- 1961 – 149 жители
- 1951 – 73 жители
- 1981 – 79 жители
- 1991 – 84 жители
- 2001 – 43 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μάγερ -- Δασύλλιον
- ↑ а б в Το Δασύλλιο νομού Γρεβενών. Θεσσαλονίκη, Φιλοπροοδευτική Ένωση Δασυλλιωτών η Αγία Παρασκευή, 1989. Посетен на 19 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-19 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Οικισμοί Γρεβενών. // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 273.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 111.
- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ. // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
- ↑ „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, archived from the original on 2012-07-31, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 2012-07-31
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „