Дасилио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дасилио
Δασύλλιο
— село —
Dasilio view.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Надм. височина 1000 m
Население 43 души (2001)
Пощенски код 51100
Телефонен код +30 24620
Официален сайт sites.google.com/site/dasiliogrevena/Home

Дасилио или Магер (на гръцки: Δασύλλιο; катаревуса: Δασύλλιον, Дасилион; до 1927 г.: Μάγερ, Магер[1]) е село в Република Гърция, в дем Гревена, административна област Западна Македония.[2] Дасилио има население от 43 души (2001).[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 35 километра северозападно от град Гревена. На северозапад граничи с населишкото село Дилофо (Либохово).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Магер е гръцко християнско село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя.

Енорийската църква „Свети Николай“ е от 1875 година в новото село.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Маори (Maori), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Магеръ живеят 235 гърци.[5] Селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Лагер (Laguer) има 250 гърци патриаршисти.[6] Според гръцка атинска статистика от 1910 година Μαγέρι се обитава от 200 православни гърци.[7]

На пътя за Калони е старият каменен Магерски мост.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Магер остава в Гърция.

В 1920 година е обновена църквата „Света Параскева“ в Палиохори. Църквата е на 500-600 m южно от селото с дъбова горичка от североизточната страна. Първият храм тук е построен около 1710 година и е енорийска църква на Магер, основано в Палиохори, след разрушаването на Палиомагер (Стари Магер). Тук е гробището на селото. Църквата е била малка, тъмна и частично вкопана в земята. Затова е разрушена и построена нова. Датата е гравирана над горния праг на западния вход. Майстор е магерецът Георгиос Йоану Дзамос. Иконите са рисувани от монаси от атонския манастир „Света Ана“ през 1921 година. През 1956 година е отлята камбана, а на следната 1957 година каменните плочи на покрива са сменени с европейски керемиди.[2]

Останалите църкви в селото са „Свети Атанасий“, построена от жителите на селото Кяфа, участвали в изграждането на новото село, „Свети Мина“, построена в развалините на Палиохори, „Свети Георги“ в местността Палиоманастири (Стари манастир) на височина от 1500 m североизточно от селото.[3]

През 1927 година името на селището е сменено на Дасилион.

През 1964 година селото, което географски спада към района на Пендалофос (Жупан), е присъединено административно към ном Гревена. В църковно отношение селото е част от Сисанийската и Сятищка епархия.[8]

Преброявания
  • 1913 – 318 жители[3][9]
  • 1920 – 279 жители
  • 1928 – 281 жители
  • 1940 – 316 жители
  • 1951 – 149 жители
  • 1961 – 149 жители
  • 1951 – 73 жители
  • 1981 – 79 жители
  • 1991 – 84 жители
  • 2001 – 43 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Το Δασύλλιο νομού Γρεβενών. Θεσσαλονίκη, Φιλοπροοδευτική Ένωση Δασυλλιωτών η Αγία Παρασκευή, 1989. Посетен на 19 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-19 в Wayback Machine.
  3. а б в Οικισμοί Γρεβενών. // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  7. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 111.
  8. ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ. // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
  9. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония