Приония
| Приония Πριόνια | |
| — село — | |
  Приония  Приония  Приония | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 780 m |
| Население | 63 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 31 |
Приония или Бозово (на гръцки: Πριόνια, до 1927 година: Μπόζοβο, Бозово[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 30 km южно от град Гревена, на 780 m в северните части на планината Хасия, част от веригата Пинд.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Във византийско време селището е много голямо – около 1000 къщи, и носи името Калпус. Запазени са руините на много къщи и 12 църкви.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Бозово се споменава през 1812 година като метох на манастира Варлаам. 34 години по-рано в него учителствува Козма Етолийски.[4]
Внушителната централна селска църква „Свети Атанасий“ е построена през 1714 година. Недалеч от селото е и възстановената изцяло през 80-те години на XX век църква „Свети Илия“,[3][5] както и средновековната „Успение Богородично“.[6]
В края на XIX Бозово е християнско село в южния край на Гревенската каза на Османската империя. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Бозовон (Bózovon).[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година Бозово е изцяло влашко село със 150 жители.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бузово е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 25 къщи.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Бозово (Μπόζοβο), Гревенска каза, живеят 160 гърци елинофони християни.[10]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Бозовон (Μπόζοβον), Гревенска каза, живеят 100 православни гърци.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бозово влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Приония.[2]
Селото се занимава предимно със скотовъдство и експлоатация на гората.[2]
Годишният селски събор се провежда на 15 август (Голяма Богородица). Тържествени церемонии се организират на 18 януари – денят на патрона на селището Свети Атанасий. Отбелязва се и 20 юли като празник на параклиса „Свети Илия“.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 138[2][12] | 178[2] | 210[2] | 349[2] | 414[2] | 282[2] | 118[2] | 150[2] | 146[2] | 166 | 64 | 63 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 109. (на македонска литературна норма)
- 1 2 Πριόνια // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Посетен на 22 януари 2015.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225063910/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=8, посетен на 6 юни 2010
- ↑ ΕΞΩΚΛΗΣΙ ΠΡΟΦΗΤΗ ΗΛΙΑ // Prionia.gr. Архивиран от оригинала на 12 ноември 2016. Посетен на 11 ноември 2016. (на гръцки)
- ↑ ΕΞΩΚΛΗΣΙ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ // Prionia.gr. Архивиран от оригинала на 12 ноември 2016. Посетен на 11 ноември 2016.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
