Приония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Приония
Πριόνια
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина780 m
Население63 души (2021 г.)
Пощенски код510 31
Официален сайтwww.prionia.gr

Приония или Бозово (на гръцки: Πριόνια, до 1927 г.: Μπόζοβο, Бозово[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 30 km южно от град Гревена, на 780 m в северните части на планината Хасия, част от веригата Пинд.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Във византийско време селището е много голямо – около 1000 къщи, и носи името Калпус. Запазени са руините на много къщи и 12 църкви.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Бозово се споменава през 1812 година като метох на манастира Варлаам. 34 години по-рано в него учителствува Козма Етолийски.[4]

Внушителната централна селска църква „Свети Атанасий“ е построена през 1714 година. Недалеч от селото е и възстановената изцяло през 80-те години на XX век църква „Свети Илия“,[3][5] както и средновековната „Успение Богородично“.[6]

В края на XIX Бозово е християнско село в южния край на Гревенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година Бозово е изцяло влашко село със 150 жители.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бузово е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 25 къщи.[8]

Според гръцкото консулство в Еласона в 1904 година Μπόζοβο е гръцко християнско село със 160 жители.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бозово влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Приония.[2]

Селото се занимава предимно със скотовъдство и експлоатация на гората.[2]

Годишният селски събор се провежда на 15 август (Голяма Богородица). Тържествени церемонии се организират на 18 януари – денят на патрона на селището Свети Атанасий. Отбелязва се и 20 юли като празник на параклиса „Свети Илия“.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 138[2][10] 178[2] 210[2] 349[2] 414[2] 282[2] 118[2] 150[2] 146[2] 166 64

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 109. (на македонска литературна норма)
  3. а б Πριόνια // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Посетен на 22 януари 2015.
  4. Официален сайт на бившия дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225063910/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=8, посетен на 6 юни 2010 
  5. ΕΞΩΚΛΗΣΙ ΠΡΟΦΗΤΗ ΗΛΙΑ // Prionia.gr. Архивиран от оригинала на 2016-11-12. Посетен на 11 ноември 2016. (на гръцки)
  6. ΕΞΩΚΛΗΣΙ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ // Prionia.gr. Архивиран от оригинала на 2016-11-12. Посетен на 11 ноември 2016.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  9. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012