Кендро (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кендро
Κέντρο
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина650 m
Население102 души (2011 година)
Пощенски код511 00

Кендро, още Венци, Венче (на гръцки: Κέντρο, катаревуса: Κέντρον, Кендрон, до 1927 година: Βέντσια, Венция[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селището е разположено на 650 m надморска височина на 30-ина km югоизточно от град Гревена.[2] Източно от селото има запазен каменен мост от началото на XIX век.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Около селото има останки от неолитната епоха, късната бронзова епоха, както и погребални съоръжения от римската епоха. В 1976 година те са обявени за паметник на културата.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Венци е център на едноименната нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Край селото се провежда прочутият Венци пазар, един от най-големите в Югозападна Македония. Тогава Венци е предимно мюсюлманско гръкоезично село. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година във Вѣнци (Вѣнче) живеят 150 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 207 гърци християни. В специална бележка се отбелязва наличието и на „малко власи погърчени“.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Венци (Ventzi) има 205 гърци.[6] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Βέντσια е изцяло мюсюлманско село с 300 валахади.[7] Това се потвърждава и от гръцка атинска статистика от 1910 година, според която Βέντσια се обитава само от 170 мюсюлмани.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.

Според сведения от 1920 година Венци е изцяло мюсюлманско валахадско селище с 29 фамилии и 260 жители.[9]

В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското населението е изселено в Турция и на негово място са заселени 39 семества или 131 души гърци бежанци от Турция.[2] В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 39 семейства или 122 жители.[10]

През 1927 година името на селото е сменено на Кендро, в превод център.[2]

Землището на селото е много плодородно.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Кендро на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сагир тепе[11] Σαγκρί Τεπέ Куфу Рахи Κουφού Ράχη[12] връх Ю от Кендро[11]
Казания[11][13] Καζάνια Киломата Κοιλώματα[12] връх (639 m) СЗ от Кендро[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 254[2][14] 261[2] 131[2] 204[2] 156[2] 198[2] 163[2] 136[2] 107[2] 114 102

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Емануил Хадзисимеонидис в 2012 година пред Драконовата пещера край Костур
Родени в Кендро

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 110. (на македонска литературна норма)
  3. Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 39.
  4. Α ΥΠΠΕ/Α/Φ31/17222/1284 π.ε./19-11-1976 - ΦΕΚ 1504/Β/15-12-1976. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 3 юли 2018.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  7. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ.112.
  9. Сайт за село Мирсина, архив на оригинала от 28 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100628231613/http://www.mirsini.net.gr/%CE%92%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%AC%CE%B4%CE%B5%CF%82.htm, посетен на 2010-06-13 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  12. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  13. Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  14. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31