Кендро (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кендро
Κέντρο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Надм. височина 650 m
Население 102 души (2011 г.)
Пощенски код 511 00

Кендро, още Венци, Венче (на гръцки: Κέντρο, катаревуса: Κέντρον, Кендрон, до 1927 година: Βέντσια, Венция[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селището е разположено на 650 m надморска височина на 30-ина km югоизточно от град Гревена.[2] Източно от селото има запазен каменен мост от началото на XIX век.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Около селото има останки от неолитната епоха, късната бронзова епоха, както и погребални съоръжения от римската епоха. В 1976 година те са обявени за паметник на културата.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Венци е център на едноименната нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Край селото се провежда прочутият Венци пазар, един от най-големите в Югозападна Македония. Тогава Венци е предимно мюсюлманско гръкоезично село. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година във Вѣнци (Вѣнче) живеят 150 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 207 гърци християни. В специална бележка се отбелязва наличието и на „малко власи погърчени“.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Венци (Ventzi) има 205 гърци.[6] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Βέντσια е изцяло мюсюлманско село с 300 валахади.[7] Това се потвърждава и от гръцка атинска статистика от 1910 година, според която Βέντσια се обитава само от 170 мюсюлмани.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.

Според сведения от 1920 година Венци е изцяло мюсюлманско валахадско селище с 29 фамилии и 260 жители.[9]

В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското населението е изселено в Турция и на негово място са заселени 39 семества или 131 души гърци бежанци от Турция.[2] В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 39 семейства или 122 жители.[10]

През 1927 година името на селото е сменено на Кендро, в превод център.[2]

Землището на селото е много плодородно.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 254[2][11] 261[2] 131[2] 204[2] 156[2] 198[2] 163[2] 136[2] 107[2] 114 102

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Емануил Хадзисимеонидис в 2012 година пред Драконовата пещера край Костур
Родени в Кендро

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 110. (на македонска литературна норма)
  3. Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 39.
  4. Α ΥΠΠΕ/Α/Φ31/17222/1284 π.ε./19-11-1976 - ΦΕΚ 1504/Β/15-12-1976. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 3 юли 2018.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  7. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ.112.
  9. „Сайт за село Мирсина“, архив на оригинала от 28 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100628231613/http://www.mirsini.net.gr/%CE%92%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%AC%CE%B4%CE%B5%CF%82.htm, посетен 28 юни 2010 
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония