Микроливадо
Вижте пояснителната страница за други значения на Лаваница.
|
Микроливадо Μικρολίβαδο |
|
|---|---|
| — село — | |
  Микроливадо  Микроливадо  Микроливадо |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 810 m |
| Население | 96 души (2001) |
| Пощенски код | 51100 |
| Телефонен код | +30 24620 |
Микроливадо или Лабаница (на гръцки: Μικρολίβαδο, катаревуса: Μικρολίβαδον, Микроливадон до 1927 година: Λαβάνιτσα, Лаваница[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Микроливадо има население от 96 жители, според преброяването от 2001 година.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 35 километра югозападно от град Гревена, в източните части на планината Пинд.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Лабаница се споменава през 1691 година като село с 28 жители.[2]
В края на XIX век Лабаница е християнско село в югозападната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година Лабаница е изцяло влашко село със 120 жители.[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Λαμπάνιτσα е гръцко християнско село с 85 жители.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лабаница влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Микроливадон.
През Втората световна война селото пострадва значително. За да избегнат Гражданската война през 1947 година много от жителите му се изселват в село Мегало Кефаловрисо, близо до град Трикала в Тесалия, откъдето се завръщат през 1950 година.
- Преброявания
- 1913 – 93 жители[5]
- 1951 -
- 1981 – 113 жители
- 1991 – 77 жители
- 2001 – 43 жители
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Основната селска църква „Свети Георги“ е построена през 1950-те години. Западно от селото се намира параклисът „Света Богородица“, който отбелязва храмовия си празник на 15 август. Сградата на селското училище, издигната през 1931 година, се превръща постепенно в етнографски музей.
Годишният селски събор се провежда на 23 април.[6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Сайт на културния силогос на микроливадиотите „Пиростия“ Архив на оригинала от 2009-03-24 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ „Официален сайт на бившия дем Горгяни“, архив на оригинала от 6 юни 2012, https://web.archive.org/web/20120606142149/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=6, посетен 6 юни 2012
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012
- ↑ „Сайт на културния силогос на микроливадиотите „Пиростия““, архив на оригинала от 24 март 2009, https://web.archive.org/web/20090324025844/http://www.mikrolibado.gr/istoriko, посетен 24 март 2009
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „