Мавронорос
| Мавронорос Μαυρονόρος | |
| — село — | |
Панорама на Мавронорос | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Купацохория |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 83 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
| Мавронорос в Общомедия | |

Мавронорос (на гръцки: Μαυρονόρος) е село в Гърция, дем Гревена, административна област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 750 m надморска височина, на 10 km югозападно от град Гревена в подножието на връх Орлякас на планината Пинд.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Главната селска църква е „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ от 1806 година. В селото има още църкви „Света Неделя“ от XVI век, „Свети Георги“, „Света Троица“ на мястото на стар манастир, чиито руни все още се виждат и „Света Параскева“ в долната махала на селото.[2][3]
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Мавронорос (Mavronóros) и жителите му са гръцко и влашкоговорещи.[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Мавроноресъ брои 112 жители гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мавропорос е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 37 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Мавронорос (Μαυρονόρος), Гревенска каза, живеят 165 гърци елинофони християни.[7]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Мавронорос (Μαυρονόρος), Гревенска каза, живеят 165 православни гърци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.
Населението произвежда жито, картофи и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 248[1][9] | 219[1] | 286[1] | 225[1] | 244[1] | 134[1] | 139[1] | 123[1] | 136 | 78 | 83 |
- „Света Троица“
- „Свети Георги“
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мавронорос
Аристотелис Варсамис (р. 1942), гръцки зограф
Константинос Верверас (1880 – 1918), гръцки революционер и бандит
Теодорос Зякас (1800 – 1882), гръцки революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 122. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μαυρονόρος // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 19 януари 2015. Посетен на 21 януари 2015.
- ↑ Έχουμε χρέος στην ιστορία και στο μέλλον! // ΔΗΜΗΤΡΙΟΣ ΨΕΥΤΟΓΚΑΣ - prassino fyllo. Посетен на 21 януари 2015.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||