Смикси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото. За пролома вижте Смикси (пролом).

Смикси
Σμίξη
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина1220 m
Население454 души (2011 г.)
Пощенски код510 32

Смикси (на гръцки: Σμίξη) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Селото е с предимно арумънско (влашко) население.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1220 m надморска височина, на около 38 km западно от град Гревена в Северен Пинд.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Смикси (Костурско) е споменато с 5 семейства на Йорги, Коста, Стане, Михал и Стайо, а в средата на XVI век са вече 8 семейства. Общият приход за империята от селото е 340 акчета.[2]

Полувкопаната църква „Свети Атанасий“ е най-старата в селото заедно с параклиса „Свети Илия“ в старото село Бика. „Свети Николай“ е от 1750 година, а „Свети Георги“ от 1870 година. В 40-те години на ΧΧ век западно от селото край чешмата Дзилети е изградена църквата „Света Параскева“. На горист хълм южно от селото, на надморска височина от 1100 m е църквата „Свети Пантелеймон“ с красив иконостас и стари икони.[3]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща.“[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Смикси брои 800 жители власи.[5] Според гръцка статистика от 1904 година в Смикси живеят 451 влахофони, от които нито един румънеещ се.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Смикси влиза в състава на Кралство Гърция. Преброяването от 1920 година показва само 38 жители, тъй като е правено през зимата, когато населението е със стадата си в Тесалия.[1]

Селото пострадва силно от Гражданската война (1946-1949) и е напуснато.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Смикси на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дабу[7] Νταμπού Охиро Όχυρό[8] [7]
Пандемар[7] Παντεμάρ Мегало Исиома Μεγάλο Ἲσιωμα[8] [7]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1014[1][9] 38[1] 86[1] 586[1] 0[1] 1[1] 4[1] 208[1] 191[1] 509 454

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Νασίκας, Γ.Αθ., "Το χωριό μας η Σμίξη του Νομού Γρεβενών", Αθήνα 1971.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 130. (на македонска литературна норма)
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 81, 82
  3. Οι Εκκλησίες της Σμίξης. // Κοινότητα Σμίξης Ν.Α Γρεβενών. Посетен на 23 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-23 в Wayback Machine.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  6. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  8. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31