Периволаки (дем Гревена)

Периволаки
Περιβολάκι
	Периволаки Περιβολάκι
— село —
	Периволаки Периволаки Периволаки
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Гревена
Географска област	Купацохория
Надм. височина	940 m
Население	12 души (2011 г.)
Пощенски код	511 00

Периволаки или Липиница (на гръцки: Περιβολάκι, до 1927 година Λεπενίτσα, Лепеница^[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 940 m надморска височина, на около 25 km западно от град Гревена, в подножието на връх Орлякас на планината Пинд.^[2]

История

В Османската империя

В края на ХІХ век Липиница е малко гръцко село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Липиница живеят 74 гърци.^[3]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лепеница (Λεπενίτσα), Гревенска каза, живеят 60 гърци елинофони християни.^[4]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Липиница влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Периволаки. Селото пострадва от Гражданската война (1946-1949), когато е напуснато от жителите си.^[2]

Селският събор се провежда на 20 юли (Илинден), който е и храмов празник на селската църква „Свети Илия“.^[5]

Населението се занимава предимно със скотовъдство.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	89^[2]	84^[2]	118^[2]	141^[2]	2^[2]	22^[2]	11^[2]	46^[2]	24^[2]	30	12	16

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 121. (на македонска литературна норма)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
↑ Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас, архив на оригинала от 20 август 2011, https://web.archive.org/web/20110820212945/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=32, посетен на 2 юни 2010

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_121-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 121. (на македонска литературна норма)

[3] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.

[4] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)

[5] Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас, архив на оригинала от 20 август 2011, https://web.archive.org/web/20110820212945/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=32, посетен на 2 юни 2010

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]