Направо към съдържанието

Мелани (Гревенско)

Мелани
Μελανή
— село —
Гърция
40.0083° с. ш. 21.7183° и. д.
Мелани
Западна Македония
40.0083° с. ш. 21.7183° и. д.
Мелани
Гревенско
40.0083° с. ш. 21.7183° и. д.
Мелани
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена

Мелани или Мелницко (на гръцки: Μελανή, до 1927 година: Μελεντσικό, Меленцико[1]) е бивше село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

Селището се е намирало на около 35 km източно от град Гревена, на няколко километра югоизточно от село Палеохори.[2]

Античност и Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

В района на селището в древността се е намирал античният град Омолион, а през средновековието – византийският Молискон (Молесхи). В хълмовете на юг към днешното село Панагия са съществували няколко манастира, чиито останки могат да се забележат и днес.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Мелницко е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Мелницко живеят 85 гърци.[3] Селото не е отбелязано от гръцките статистики от началото на ХХ век.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мелницко е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мелницко (Melnitzko) има 80 гърци.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мелницко влиза в състава на Кралство Гърция. През 1913 година новите власти при първото преброяване регистрират в Мелинско (Μελινσκό) 82 жители.[6]

Въпреки че през 1927 година селището е официално преименувано на Мелани,[2] днес местността му е известна сред местното население като Милинцко.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 82[2][7]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 123. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012