Калитеа (дем Гревена)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Калитеа.
| Калитеа Καλλιθέα | |
| — село — | |
  Калитеа  Калитеа  Калитеа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Хасия |
| Надм. височина | 740 m |
| Население | 19 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 31 |
Калитеа, още Балтино или Болтино (на гръцки: Καλλιθέα, до 1927 година: Μπάλτινον, Балтинон,[1] през 1927 – 1961 година: Καταφύγιον, Катафигион[2]), е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Калитеа се намира на около 40 km южно от град Гревена на 740 m надморска височина в северните склонове на планината Хасия до южната граница на географско-историческата област Македония, в близост с граничната точка, разделяща Македония на север, Тесалия на юг и Епир на запад. Така Калитеа е най-южното македонско село. Землището на селото на юг и югозапад граничи с тесалийските села Коридалос (Джелепадес) и Платанистос.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Смята се, че на сегашното си място Балтино е основано около 1770 година от 11 влашки фамилии.[4]
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Болтинон (Boltinon).[5]
През 1881 – 1912 непосредствено на юг от селището минава границата между Османската империя и Кралство Гърция. Тогава Балтино е влашко християнско село в южния край на Гревенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Болтино живеят 100 власи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Балтино (Μπάλτινο), Гревенска каза, има 178 гърци влахофони, от които никой не се румънее.[7]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Балтинон (Μπάλτινον), Гревенска каза, живеят 110 православни гърци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Балтино влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Катафигион, а през 1961 година – на Калитеа.[3] В 1928 година са регистрирани само 15 жители, тъй като преброяването е правено през зимата, когато населението зимува със стадата си в Тесалия.[3]
Основната селска църква е „Свети Николай“. Недалеч от селото се намират параклисите „Света Троица“ и „Света Параскева“. Годишният селски събор се провежда на 26 юли (Света Параскева).[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дзуфета Беса[10][11][11] | Τζουφέτα Μπέσα | Дзуфетас | Τζουφετας[12] | местност С от Калитеа[11][10] |
| Другута[10] | Δρουγούτας | Агнандеро | Άγναντερό[12] | връх С от Калитеа[11][10] |
| Сбоболи[10] | Σμπόμπολι | Бумбулина | Μπουμπουλίνα[12] | връх СИ от Калитеа[10] |
| Бадзики[10][11] | Μπατζίκι | Бадзиос | Μπάτζιος[12] | връх С от Калитеа[10][11] |
| Айвани[10] | Ἀϊβάνι | Веланидиес | Βελανιδιές[12] | връх (767 m) С от Калитеа[10] |
| Бара[10][11] | Μπάρα | Валтос | Βάλτος[12] | връх (903 m) С от Калитеа[11][10] |
| Карули[10][11] | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[12] | връх (1244 m) СИ от Калитеа[11][10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 203[3][13] | 192[3] | 15[3] | 357[3] | 235[3] | 211[3] | 81[3] | 172[3] | 94[3] | 169 | 58 | 19 |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Χανιώτης, Ν.Δ., "Η Καλλιθέα Γρεβενών", Αθήνα 1978.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 108. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225062802/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=3, посетен на 6 юни 2010
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225062802/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=3, посетен на 6 юни 2010
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
- 1 2 3 4 5 6 7 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
