Калитеа (дем Гревена)
Вижте пояснителната страница за други значения на Калитеа.
|
Калитеа Καλλιθέα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Калитеа  Калитеа  Калитеа |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Хасия |
| Надм. височина | 740 m |
| Население | 58 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 510 31 |
Калитеа или Балтино или Болтино (на гръцки: Καλλιθέα, до 1927: Μπάλτινον, Балтинон,[1] през 1927 - 1961: Καταφύγιον, Катафигион[2]), е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Калитеа се намира на около 40 km южно от град Гревена на 740 m надморска височина в северните склонове на планината Хасия до южната граница на географско-историческата област Македония, в близост с граничната точка, разделяща Македония на север, Тесалия на юг и Епир на запад. Така Калитеа е най-южното македонско село. Землището на селото на юг и югозапад граничи с тесалийските села Коридалос (Джелепадес) и Платанистос.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Смята се, че на сегашното си място Балтино е основано около 1770 година от 11 влашки фамилии.[4]
През 1881 – 1912 непосредствено на юг от селището минава границата между Османската империя и Кралство Гърция. Тогава Балтино е влашко християнско село в южния край на Гревенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Болтино живеят 100 власи.[5] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Μπάλτινο има 178 влахофони, от който нито един не се румънее.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Балтино влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Катафигион, а през 1961 година – на Калитеа.[3] В 1928 година са регистрирани само 15 жители, тъй като преброяването е правено през зимата, когато населението зимува със стадата си в Тесалия.[3]
Основната селска църква е „Свети Николай“. Недалеч от селото се намират параклисите „Света Троица“ и „Света Параскева“. Годишният селски събор се провежда на 26 юли (Света Параскева).[7]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 203[3][8] | 192[3] | 15[3] | 357[3] | 235[3] | 211[3] | 81[3] | 172[3] | 94[3] | 169 | 58 |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Χανιώτης, Ν.Δ., "Η Καλλιθέα Γρεβενών", Αθήνα 1978.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 108. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Официален сайт на дем Горгяни“, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225062802/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=3, посетен 25 февруари 2011
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ „Официален сайт на бившия дем Горгяни“, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225062802/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=3, посетен 25 февруари 2011
- ↑ „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „