Просворо
- Вижте пояснителната страница за други значения на Делвино.
| Просворо Πρόσβορρο | |
| — село — | |
  Просворо  Просворо  Просворо | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 980 m |
| Население | 50 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 32 |
Просворо или Делвино (на гръцки: Πρόσβορρο, катаревуса: Πρόσβορον, Просворон; до 1927 година: Δέλνον, Делнон[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 980 m надморска височина, на около 30 километра западно от град Гревена, от дясната страна по горното течение на река Венетико.[2] На северозапад от землището на Просворо нагоре по реката са разположени последователно самостоятелните селища-общини Месолури (Мецолово) и Доцико (Дуско). Непосредствено на изток от селото е малкият хребет „Пророк Илия“ (1387 метра), част от планината Пинд.
История[редактиране | редактиране на кода]
На разположения на изток планински хребет „Свети Илия“ има останки от елинистично селище, до които е издигната новата църква „Свети Илия“.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Делвино е гръцко християнско село в западната част на Гревенската каза на Османската империя. Основната селска църква „Свети Димитър“ е издигната през 1870 година. Нейната камбанария от 1933 година е една от най-красивите в околността.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Делвино живеят 72 гърци.[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Δέλνον има 133 гърци християни.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Делвино влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Просворон.
Големият селски празник се провежда за Илинден. Церемониите започват на самия 20 юли в църквата „Свети Илия“ и продължават и на другия в центъра на селото. Културният силогос на Просворо организира през февруари земляческа вечер в Гревена.[5]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караули[6] | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[7] | връх СИ от Просворо, на левия бряг на Венетикос[6] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 332[2][8] | 186[2] | 317[2] | 369[2] | 173[2] | 181[2] | 98[2] | 169[2] | 105[2] | 186 | 39 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 113. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас[неработеща препратка]
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
