Пилори
| Пилори Πυλωροί | |
| — село — | |
  Пилори  Пилори  Пилори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 730 m |
| Население | 52 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Пилори (на гръцки: Πυλωροί) е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 730 m надморска височина, на около 30 километра източно от град Гревена.[1] На около 3 km на северозапад от него в миналото се е намирало бившето село Колокитаки.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Пилори е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пилори е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 27 къщи.[2]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пилори (Πυλωροί), Гревенска каза, живеят 140 гърци елинофони християни.[3]
В района на селото има няколко храма от ХІХ век, между които се отличава централната селска църква „Успение Богородично“, издигната в 1881 година. На нейния празник 15 август (Голяма Богородица) се провежда годишният селски събор.[4] Църквата в Пилори „Свети Апостоли“ е обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.[5]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Пилори (Πυλωρὸς), Гревенска каза, живеят 140 православни гърци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пилори влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години в селото са заселени понтийски гърци бежанци – 50 семейства или 198 души.[1]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 95[1][7] | 99[1] | 198[1] | 246[1] | 225[1] | 283[1] | 175[1] | 166[1] | 203[1] | 146 | 69 | 52 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 127. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи, архив на оригинала от 2 май 2014, https://web.archive.org/web/20140502004109/http://www.dimosbentziou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=14, посетен на 13 юни 2010
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51770/1233 π.ε./26-1-1987 – ΦΕΚ 271/Β/2-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 28 юли 2020. Посетен на 4 август 2015.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
