Периволи (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Периволи.

Периволи
Περιβόλι
— село —
Панорама от изток
Панорама от изток
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 1327 m
Население 454 души (2001)
Пощенски код 511 00
Телефонен код 24620-80
Периволи в Общомедия

Периволи (на гръцки: Περιβόλι, катаревуса: Περιβόλιον, Периволион, на румънски: Perivoli) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 454 жители - арумъни (власи).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 50 километра югозападно от град Гревена в Северен Пинд. Южният край на землището на Периволи влиза в Националния парк Пинд.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Периволи в 1898 г. Фото: Братя Манаки

Основна забележителност на Периволи е поствизантийският храм „Свети Николай“, разположен извън селото по пътя към Гревена.[1][2] Църквата „Свети Георги“ е от XVIII век.[3]


„Неоспоримъ фактъ е, че, откато се е отстѫпила Тесалия на Гърцитѣ, тѣзи лѣтни села отъ година на година все се намаляватъ по численностьта на жителитѣ си...[4] Въ Периволи е още по-лошо: отъ 500 фамилии сѫ останали само 200...[5]

Периволи е отдалечено отъ Авдела не повече отъ 3 клм. въ права линия, но за да отидемъ въ него употрѣбихме един добъръ часъ пѫтувание, защото пѫтьтъ[6] бѣ мѫчно проходимъ. Това село лежи още по-високо отъ Авдела и постройкитѣ му сѫ пръснати... И тукъ, както и въ Авдела, националната партия е по-силна отъ гръцката, па и по-заможнитѣ сѫ проникнати отъ цъвтящето национално чувство...

Перволиатитѣ (жителитѣ отъ Периволи) сѫ хора калени и се занимаватъ главно съ овчарство. За да иматъ повече планини съ паша, разтурили сѫ много околни малки аромѫнски села, които лежаха по съсѣднитѣ височини, и прогонили жителитѣ имъ. По тозъ начинъ общината, която стана много голѣма, достигна не само едно добро благосъстояние, но спечели и едно добро име, което даже и самитѣ мухамедане твърдѣ почитаха. Тя бѣше освѣнъ туй свободна съвършенно и отъ данъци, както повечето аромѫнски капитанати изъ Пиндъ планина. Па не стига туй, но ако единъ мухамеданецъ искаше да мине прѣзъ селото, пѫтувайки отъ Македония по лѣтния пѫть къмъ Янина за Епиръ, той трѣбваше да свали подковитѣ на коня си. Единъ пѫть е билъ спрѣнъ и прочутия Али-паша да се подчини на обичая, но затова пъкъ той се заклелъ да си отмъсти. Той се върналъ назадъ съ много войска, съсипалъ селото, поради което много жители се видѣли принудени да се изселятъ въ Тесалия, на общината билъ наложенъ и данъкъ, но твърдѣ незначителенъ.[7]

За сега данъка е доста значителенъ, 700 лири годишно, а пъкъ както спомѣнахъ по-горѣ, числото на жителитѣ не е повече отъ 200 фамилии.

Щомъ подкачи да се разширява крѫгътъ на националното движение измежду аромѫнетѣ, попътъ, при когото бѣхъ слѣзълъ, поиска да пѣе въ църквата на аромѫнски, но понеже владиката му забрани, то той се прѣсели въ лоното на католическата църква, отъ която имаше вече мисия въ Битоля, дѣто и той самъ се прѣсели. Като се завърна въ Периволи бидѣ повиканъ въ Гребена да даде отчетъ прѣдъ сѫда. Той се яви тамъ безъ страхъ, но го хванаха и прѣдадоха на владиката. Този послѣдния го е изпратилъ въ манастиря св. Дионисий, при Забърда на Бистрица, и тукъ е стоялъ три мѣсеца като затворникъ, извършвалъ най-долни работи като слуга и получавалъ най-лоша храна. Заплашвали сѫ го даже и съ смърть (билъ е държанъ три дни въ една щерня), ако не припознае авторитета на патриарха. Най-послѣ сполучилъ да изпрати едно писмо до пашата въ Сервия и посрѣдствомъ неговото съдѣйствие и онова на австрийския консулъ въ Битоля, той билъ освободенъ. Върналъ се безъ страхъ въ селото си и челъ евангелието на аромѫнски езикъ, безъ да се бои отъ владиката, но само малка часть отъ съселенитѣ му сѫ го послѣдвали. Тази е единственната отъ аромѫнскитѣ общини, която признава папата, а въ Охрида аромѫнската община е единственната, която признава за свой духовенъ глава българския екзархъ, а не патриарха.“[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Периволи (Пириволи) брои 1800 жители власи.[9] Според гръцка статистика от 1904 година в Периволи живеят 850 влахофони, от които 85 румънеещи се.[10] Към 1912 година в Периволи действа четата на капитан Йорко Чокардани[11].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Периволи влиза в състава на Кралство Гърция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Щерьо Апостолина
Родени в Периволи
Други

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Εξωραϊστικός Εκπολιτιστικός Σύλλογος Περιβολίου "Βάλια Κάλντα", "Το Περιβόλι της Πίνδου. Αναζητώντας την κοινότητα του σήμερα, ιχνηλατώντας την κοινότητα του χθες", Περιβόλι-Τρίκαλα 1995.
  • Ντόντος, Γ., – Παπαθανασίου, Γ., "Το Περιβόλι, η αετοφωλιά της Πίνδου", Θεσσαλονίκη 1973.
  • Σαράντης, Θεοδ. Κ.Π., "Το χωριό Περιβόλι Γρεβενών. Συμβολή στην ιστορία του αρματολικίου της Πίνδου", Αθήνα 1977.
  • Περδίκης, Γιάννης. Το Περιβόλι με τις μικρές ιστορίες και ένα διήγημα, Θεσσαλονίκη, Νοέμβρης 2004
  • Β. Νιτσιάκος/Μ. Αράπογλου/Στ. Λαίτσος (επιμ.), Το Περιβόλι της Πίνδου, Γιάννινα 1995.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Αποστόλου, Μαρία. ΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΚΑΙ ΜΕΤΑΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΓΡΕΒΕΝΑ. // gefiri.gr. Посетен на 17 май 2014 г.
  2. Ναός Αγίου Νικολάου στο Περιβόλι. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  3. Περιβόλι. // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Посетен на 21 януари 2015.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 129.
  5. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 130.
  6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 131.
  7. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 132.
  8. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 134.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  10. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  11. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276- 277.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  13. Scrima Nacu (1900 Perivole, Macedonia otomană – 1941 Hunedoara, România)
  14. Hristu Cândroveanu şi Kira Iorgoveanu (editori), Un veac de poezie aromână, Cartea Românească, Bucureşti, 1985, p. 348.
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
  18. Documente berciu biserici
     Портал „Македония“         Портал „Македония