Крания (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крания
Κρανιά
— село —
Панорама на Турия, Фото: Братя Манаки
Панорама на Турия, Фото: Братя Манаки
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина960 m
Население385 души (2011 г.)
Пощенски код510 31

Крания или Турия (на гръцки: Κρανιά, или Κρανέα, Кранеа, старо Τούργια, Турия) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Населението на селото е арумънско (влашко).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селището е разположено на около 35 километра югозападно от град Гревена, в източните части на планина Хасия, част от веригата Пинд. Крания се намира на 960 m надморска височина,[1] до южната граница на географско-историческата област Македония, в близост с граничната точка, разделяща Македония на север, Тесалия на юг и Епир на запад. Землището на селото на юг граничи с тесалийското село Платанистос (Куцуфляни), а на югозапад - с Милия, което административно и културно е част от Епир. На няколко километра на изток са останките от бившето село Велони.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че сегашното селище се е образувало преди няколко века при сливането на селата Турия и Палеохори. Според легендата, регистрирана от френския пътешественик Франсоа Пуквил, това се отнася към 1507 година.[2]

Основните селски църкви са „Вси Светии“ (XVIII век) и „Свети Николай“. В райна на Крания има още две църкви: „Света Параскева“ и „Свети Георги“. Извън селото се намират параклисите „Свети Илия“ и „Свети Атанасий“.

През 1881 – 1912 година непосредствено на юг от селището минава границата между Османската империя и Кралство Гърция. Тогава Крания е влашко християнско село в югозападния край на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Краня (Туриа) живеят 1500 власи.[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Κρανιά има 872 „влахофонни гърци“, от който 190 се румънеят.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Турия остава в Гърция.

Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1] В селището се развива планински и селски туризъм. Годишният селски събор се провежда на 15 август (Голяма Богородица).[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Крания на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кания[5] Κανίγια Зякас Ζιάκας[6] връх (2072 m) ЮЗ от Крания
Балцес[5] Μπάλτσες Ливади Λιβάδι[6] гора ЮЗ от Крания
Караули-Тоска[5] Καραούλι-Τόσκα Скопия Тоска Σκοπιά Τόσκα[6] връх З от Крания
Костарау Κωσταράου Какоплеври Κακοπλεύρι[6]
Даница[5] Ντανίτσα Мандра Даница Μάνδρα Ντανίτσα[6] връх Ю от Крания[5]
Кусай[5][7] Κουσάϊ Курсари Κουρσάροι[6] връс (1117 m) СЗ от Крания[5][7]
Бугази[5][7] Μπου­γάζι Перасма Πέρασμα[6] пролом ЮЗ от Крания[7][5]
Волиамари[5] Βολιαμάρι Мега Рема Μέγα Ρέμα[6] връх С от Крания[5]
Турия Τούργια Палеа Крания Παλαιά Κρανιά[6]
Серия[5] Σέργια Килада Κοιλάδα[6] местнос И от Крания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1137[1][8] 853[1] 988[1] 1128[1] 752[1] 760[1] 526[1] 489[1] 608[1] 589 385

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Крания

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 132. (на македонска литературна норма)
  2. а б Официален сайт на бившия дем Горгяни, архив на оригинала от 6 юни 2012, https://web.archive.org/web/20120606142144/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=5, посетен на 2010-06-06 
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  4. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  5. а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  6. а б в г д е ж з и к Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  7. а б в г Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31 
  9. Radio Iaşi[неработеща препратка]
  10. Documente berciu biserici[неработеща препратка]