Месолури
Месолури Μεσολούρι | |
— село — | |
Панорама на Месолури | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Гревена |
Географска област | Пинд |
Надм. височина | 1020 m |
Население | 24 души (2021 г.) |
Пощенски код | 510 32 |
Телефонен код | 2462 |
Месолури в Общомедия |
Месолури или Месолово (на гръцки: Μεσολούρι) е село в Република Гърция, дем Гревена, административна област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Месолури е разположено на 1020 m надморска височина, на около 25 километра северозападно от град Гревена, в източните части на планината Пинд, от дясната (югозападна) страна на най-горното течение на река Венетикос.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Месолури е гръцко християнско село в северозападната част на Гребенската каза на Османската империя. Централната селска църква „Свети Димитър“ е издигната в 1865 година.[2] На няколко километра извън селото съответно на север и югозапад са църквите „Свети Илия“ и „Успение Богородично“.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Месолуръ (Месолово) живеят 267 гърци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мисолури е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 34 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Месолури (Μεσολούρι), Гревенска каза, живеят 175 гърци елинофони християни.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Месолури влиза в състава на Кралство Гърция.
Селото пострадва силно от Гражданската война (1946-1949) и се разпада.[1]
В началото на XXI век в Месолури се развива селски и планински туризъм.[6]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Якуп[7] | Γιακούπ | Якупис | Γιακούπης[8] | връх СИ от Месолури[7] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 304[1][9] | 146[1] | 290[1] | 370[1] | 8[1] | 14[1] | 0[1] | 30[1] | 135[1] | 139 | 103 | 24 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Месолури
- Константинос Гутас (Капетан Гута), гръцки андартски капитан
- Стерьос Гутас, гръцки андартски капитан
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 123. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51770/1233 π.ε./26-1-1987 – ΦΕΚ 271/Β/2-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-28. Посетен на 6 август 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Сайт на хотел в Месолури // Архивиран от оригинала на 2010-06-16. Посетен на 2010-06-11.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
|