Полинери (дем Гревена)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Полинери.
| Полинери Πολυνέρι | |
| — село — | |
 | |
  Полинери  Полинери  Полинери | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Купацохория |
| Надм. височина | 950 m |
| Население | 58 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 32 |
| Телефонен код | 2462 |
| Полинери в Общомедия | |
Полинери или Воденско (на гръцки: Πολυνέρι, до 1927 година Βοδεντσικό, Воденцико[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 950 m надморска височина на около 30 km западно от град Гревена, в източното подножие на връх Василица на планината Пинд.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Първите писмени сведения за Водинско (Βοδινισκό) са от документи на манастира „Свети Никанор Завордас“ и датират от 1692 година.[3]
На два километра северно от селото се намира църквата „Света Параскева“, построена около 1600 година. На 3 km северно е храмът „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, построен сред развалините на крепост.[4][3]
Храмът „Свети Николай“ е от началото на XVIII век, докато църквата „Успение Богородично“ в западния край на селото е издигната през 1900 година.[3]
В края на XIX век Воденско е гръцко християнско село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година във Воденско (Вудиниско) живеят 226 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Воденско е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 48 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Вуденскон (Βουδενσκόν), Гревенска каза, живеят 250 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Воденско влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е преведено като Полинери,[8] тоест Многоводно.
Селото се занимава предимно със скотовъдство.[2]
На 24 юни се провежда специфичният празник „Клидони“. Големият тридневен селски събор е от 25 до 27 юли и съвпада с храмовия празник на църквата „Света Параскева“. На 6 август се отбелязва празникът на църквата „Преображение Господне“, построена в местността Ксула недалеч от селото.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 655[2][10] | 351[2] | 594[2] | 593[2] | 259[2] | 209[2] | 113[2] | 221[2] | 239[2] | 221 | 85 | 58 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Полинери
Алекос Видрас (1919 – 1947), гръцки комунист- Гасявелис, деец на гръцката пропаганда в Македония, четник на Константинос Гутас[3]
- Димитрис Платис, деец на гръцката пропаганда в Македония, участник в битката при Осничани в 1906 година[3]
- Зервас или Пликас, деец на гръцката пропаганда в Македония, четник на Константинос Гутас[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 111. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е Πολυνέριον Γρεβενών // Αποστόλου Βασίλειος, 28 Μαρτίου 2014. Посетен на 4 септември 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Πολυνέρι // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2015-01-19. Посетен на 22 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 110. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас[неработеща препратка]
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
