Порос (дем Гревена)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Порос.
| Порос Πόρος | |
| — село — | |
  Порос  Порос  Порос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 79 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Порос, също Гостун, Гостум (на гръцки: Πόρος; до 1927 година: Γκουστάμ, Густам[1] или Γκουστόμι, Густоми), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селището е разположено на 580 m надморска височина на около 15 km североизточно от град Гревена, от лявата (източната) страна на река Бистрица (Алиакмонас),[2] в югозападното подножие на планината Профитис Илияс.[3][4] Понякога за част от него се смята и населено място Лангадакия, намиращо се на 2 km на север.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Гостун е малко гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Гостунъ (Гостомъ) живеят 97 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гостун е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак със 17 къщи.[6]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Γκοστόμ има 85 гърци християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостун (Гостом) (Gostoun Gostom) има 85 гърци.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гостун влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селото е сменено на Порос.[2]
Селото произвежда жито и тютюн, като е развито и скотовъдството.[2]
Централната селска църква е „Свети Атанасий“.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 63[2] | 72[2] | 85[2] | 122[2] | 141[2] | 161[2] | 89[2] | 138[2] | 126[2] | 696 | 461 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Порос
Христос Цикас, гръцки революционер, участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 112. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 449. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи[неработеща препратка]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
