Порос (дем Гревена)

Порос Πόρος
	— село —
	Порос Координати: 40°06′25.99″ с. ш. 21°31′44″ и. д. / 40.107222° с. ш. 21.528889° и. д. Порос Порос
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Гревена
Надм. височина	580 m
Население	100 души (2011 г.)
Пощенски код	511 00

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Порос.

Порос, също Гостун, Гостум (на гръцки: Πόρος; до 1927 година: Γκουστάμ, Густам^[1] или Γκουστόμι, Густоми), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селището е разположено на 580 m надморска височина на около 15 km североизточно от град Гревена, от лявата (източната) страна на река Бистрица (Алиакмонас).^[2] Понякога за част от него се смята и населено място Лангадакия, намиращо се на 2 km на север.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Гостун е малко гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Гостунъ (Гостомъ) живеят 97 гърци.^[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостун (Гостом) (Gostoun Gostom) има 85 гърци.^[4] Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Γκοστόμ има 85 гърци християни.^[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гостун влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селото е сменено на Порос.^[2]

Селото произвежда жито и тютюн, като е развито и скотовъдството.^[2]

Централната селска църква е „Свети Атанасий“.^[6]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011
Население	63^[2]	72^[2]	85^[2]	122^[2]	141^[2]	161^[2]	89^[2]	138^[2]	126^[2]	696	461

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Порос

Христос Цикас, гръцки революционер, участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 112. (на македонска литературна норма)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи^{[неработеща препратка]}

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_112-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 112. (на македонска литературна норма)

[3] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.

[4] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)

[5] Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.

[6] Официален сайт на бившия дем Вендзи^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]