Ватолакос
| Ватолакос Βατόλακκος | |
| — село — | |
  Ватолакос  Ватолакос  Ватолакос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 590 m |
| Население | 262 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
| Телефонен код | 2462 |
Ватолакос или Добратово (на гръцки: Βατόλακκος, до 1927 година: Ντοβράτοβο, Довратово[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 12 km североизточно от град Гревена на 590 m надморска височина.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Добратово е мюсюлманско гръкоезично село в северната част на Гребенската каза на Османската империя.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Доврадовон (Dovrádovon) и жителите му са гръцкоговорещи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 Добратово е смесено село с 60 гърци християни и 180 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добратово е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 44 къщи.[5] Същевременно Доврат е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 72 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дуврадово (Ντουβράντοβο), Гревенска каза, живеят 500 валахади.[7]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Дуврадовон (Ντουβράντοβον), Гревенска каза, живеят 205 мюсюлмани.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Добратово влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на селото е изселено в Турция, предимно в село Мурсали, околия Шаркьой, вилает Родосто. На негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като изцяло бежанско с 90 семейства или 331 жители.[9][2] Новите жители на Добратово произлизат от Западен Понт, предимно от село Фериздаг (Гювендик) в околия Тасово на Амасийския вилает.[10]
През 1927 година името на селото е сменено на Ватолакос.[2]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Коплар[11] | Κοπλάρ | Амотопос | Αμμότοπος[12] | гора Ю от Ватолакос по десния бряг на река Потамия[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 394[2][13] | 381[2] | 353[2] | 364[2] | 308[2] | 283[2] | 164[2] | 361[2] | 418[2] | 386 | 287 | 262 |
На Голяма Богородица, 15 август, храмов празник на главната селска църква Успение Богородично, се провежда голям селски събор.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт за Ватолакос Архив на оригинала от 2010-07-31 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 114. (на македонска литературна норма)
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Сайт за Ватолакос, архив на оригинала от 6 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090606045150/http://www.vatolakkos.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=18&Itemid=50, посетен на 3 юли 2010
- 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
