Направо към съдържанието

Лавдас

Лавдас
Λάβδας
— село —
Гърция
40.0311° с. ш. 21.1919° и. д.
Лавдас
Западна Македония
40.0311° с. ш. 21.1919° и. д.
Лавдас
Гревенско
40.0311° с. ш. 21.1919° и. д.
Лавдас
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областКупацохория
Надм. височина1050 m
Население27 души (2021 г.)
Пощенски код510 32

Лавдас или Лавда (на гръцки: Λάβδας) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Селото е разположено на 1050 m надморска височина, на около 35 km западно от град Гревена, в подножието на връх Орлякас на планината Пинд.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Лавдас е гръцко християнско село в западната част на Гребенската каза на Османската империя.

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Лавдо (Lávdho) и жителите му са гръцко и влашкоговорещи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Лавда живеят 180 гърци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лавда е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 32 къщи.[4]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лавда (Λάυδα), Гревенска каза, живеят 155 гърци елинофони християни.[5]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лаида (Λαϊδα), Гревенска каза, живеят 155 православни гърци.[6]

На 500 m западно от селото се намира църквата „Свети Апостоли“, построена през 1900 година. В района на селището има още три църкви.

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.

Големият годишен селски събор се провежда на 28 и 29 юни и съвпада с празника на църквата „Свети Апостоли“. Тържества се организират също така на Илинден (20 юли) и в съботата преди Голяма Богородица (15 август).[7]

Населението традиционно се занимава главно със скотовъдство, а по-късно и със земеделие и експлоатация на гората.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Лавдас на 13 януари 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Кокораса[8]ΚοκκοράσαКафадиясΚαφαδίας[9]връх Ю от Лавдас[8]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 393[1][10] 243[1] 344[1] 100[1] 273[1] 238[1] 174[1] 153[1] 134[1] 132 49 27
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 120. (на македонска литературна норма)
  2. Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
  6. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
  7. Официален сайт на дем Теодорос Зякас[неработеща препратка]
  8. 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  9. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012