Направо към съдържанието

Пондини

Пондини
Ποντηνή
— село —
Гърция
40.0717° с. ш. 21.6783° и. д.
Пондини
Западна Македония
40.0717° с. ш. 21.6783° и. д.
Пондини
Гревенско
40.0717° с. ш. 21.6783° и. д.
Пондини
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина890 m
Население166 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Пондини, още Торище или Торища (на гръцки: Ποντηνή; до 1927 година: Τόριστα, Ториста[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селището е разположено на 890 m надморска височина, в западното подножие на планината Аеторахи, на около 30 km източно от град Гревена.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Торище е мюсюлманско гръкоезично село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Торище живеят 527 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Торище е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак със 107 къщи.[4]

Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Τόριστα има 600 валахади.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Торище влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор населението на селото е изселено в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско със 75 семейства или 280 жители.[6]

През 1927 година името на селото е сменено на Пондини.[2]

Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[7]

На 26 юли, храмовия празник на селската църква „Света Параскева“, се провежда голям събор на понтийските гърци.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 474[2][9] 504[2] 285[2] 392[2] 349[2] 455[2] 411[2] 366[2] 387[2] 322 333

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 131. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 132. (на македонска литературна норма)
  8. Официален сайт на бившия дем Вендзи[неработеща препратка]
  9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012