Направо към съдържанието

Емилианос (дем Гревена)

Емилианос
Αιμιλιανός
— село —
Гърция
39.9622° с. ш. 21.4392° и. д.
Емилианос
Западна Македония
39.9622° с. ш. 21.4392° и. д.
Емилианос
Гревенско
39.9622° с. ш. 21.4392° и. д.
Емилианос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областКупацохория
Надм. височина830 m
Население30 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Емилианос или Критадес (на гръцки: Αιμιλιανός, до 1927 година: Γκριντάδες, Гринтадес[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.

Селото е разположено на надморска височина от 830 m, на около 25 km южно от град Гревена.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Критадес е гръцко християнско село в южната част на Гребенската каза на Османската империя. Главната селска църквата „Свети Илия“ е издигната през 1873 година. На нейния храмов празник Илинден (20 юли) се провежда основният селски събор.[3]

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано два пъти – веднъж като Курдази (Kourdazi) и втори път като Гуртадес (Gurtádes), като жителите и на двете са гръцкоговорещи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Критадес живеят 280 гърци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Критадес е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 50 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Критадес (Κριτάδες), Гревенска каза, живеят 385 гърци елинофони християни.[7]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Гридадес (Γρυντάδες), Гревенска каза, живеят 385 православни гърци.[8]

През октомври 1911 година край селото е убит митрополит Емилиан Гревенски, вероятно по поръчка на румънската пропапаганда и със съдействието на младотурския режим.

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Критадес влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Емилианос, по името на митрополит Емилиан.[9]

През 1970 – 1971 година правителството на военната хунта в Гърция създава новото селище Агии Теодори, в което постепенно са преселват жителите на Емилианос и на още 6 околни села.

Населението традиционно се занимава със скотовъдство и отглеждане на жито и картофи.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Емилианос на 13 януари 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Куцомбир[10]ΚουτσομπίρКуцовуниΚουτσοβούνι[11]връх (799 m) СИ от Емилианос[10]
Потиска[10]ΠοτίσκαПотистикаΠοτιστικά[11]река С от Емилианос, ляв приток на Венетикос
Курдза[10]ΚούρτζαАгриоахладиΆγριοαχλαδιά[11]връх (799 m) СИ от Емилианос[10]
Куковица[12]ΚουκοβίτσαВергесΒέργες[11]местност и връх (790 m), СИ от Емилианос[12][10]
Сурба[12]ΣούρμπαСурвияΣουρβιά[11]връх (785 m) ЮИ от Емилианос[12][10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 419[2][13] 395[2] 452[2] 472[2] 546[2] 298[2] 188[2] 121[2] 97[2] 61 36 30

Починали в Емилианос

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 113. (на македонска литературна норма)
  3. Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 9 януари 2015. (на гръцки)
  4. Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
  9. Εθνομάρτυρας Μητροπολίτης Γρεβενών Αιμιλιανός // greveniotis.gr. Архивиран от оригинала на 18 януари 2015. Посетен на 18 януари 2015. (на гръцки)
  10. 1 2 3 4 5 6 7 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  11. 1 2 3 4 5 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
  12. 1 2 3 4 Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
  13. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012