Книди
Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.
|
Книди Κνίδη |
|
|---|---|
| — село — | |
  Книди  Книди  Книди |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 264 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Книди или Коприва (на гръцки: Κνίδη, до 1927 година: Κόπριβα, Коприва[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 680 m надморска височина, на около 20 километра източно от град Гревена. В неговото землище на около 1 km на север се е намирало бившето село Палеокниди.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на ХІХ век Коприва е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Централната селска църква „Успение Богородично“ е издигната през 1873 година.[2][4] Според статистиката на Васил Кънчов в през 1900 година в Коприо (Коприва) живеят 302 гърци.[5] Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Κόπριβα има 260 гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коприо (Коприва) (Koprio Kopriva) има 60 гърци.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Коприва остава в Гърция.
През 1927 година българското име селото е сменено на Книди, в превод коприва.[2][8]
В селото има и църква „Свети Димитър“, а край него на „Свети Илия“, „Свети Георги“ на пътя за Итеа (Върбяни) и „Свети Николай“ в Старо Коприва (Палиокниди), обитавано от гърци бежанци от Мала Азия и изоставено в 1950 година.[2]
Населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[3] В 1991 година селото има 338 жители, като в това число са сметнати и малкото жители на Колокитаки и Лангадакия (Лочишно).[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 320[3][2][9] | 361[3] | 412[3] | 460[3] | 560[3] | 566[3] | 422[3] | 380[3] | 338[3] | 443 | 264 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Книди
Илиас Ламбрецас (1925-2008), гръцки краевед и учител[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Οικισμοί Γρεβενών. // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 119. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.[неработеща препратка]
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 118. (на македонска литературна норма)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31
- ↑ ΗΛΙΑΣ ΛΑΜΠΡΕΤΣΑΣ, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305001247/http://www.mikrovalto.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=106:-1925-2008&catid=44:2009-05-05-09-55-09&Itemid=92, посетен на 2010-06-13
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „