Книди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

Книди
Κνίδη
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина680 m
Население264 души (2011 година)
Пощенски код511 00

Книди или Коприва (на гръцки: Κνίδη, до 1927 година: Κόπριβα, Коприва[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 680 m надморска височина, на около 20 километра източно от град Гревена. В неговото землище на около 1 km на север се е намирало бившето село Палеокниди.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Коприва е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Централната селска църква „Успение Богородично“ е издигната през 1873 година.[2][4] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Коприо (Коприва) живеят 302 гърци.[5] Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Κόπριβα има 260 гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коприо (Коприва) (Koprio Kopriva) има 60 гърци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Коприва остава в Гърция.

През 1927 година българското име селото е сменено на Книди, в превод коприва.[2][8]

В селото има и църква „Свети Димитър“, а край него на „Свети Илия“, „Свети Георги“ на пътя за Итеа (Върбяни) и „Свети Николай“ в Старо Коприва (Палиокниди), обитавано от гърци бежанци от Мала Азия и изоставено в 1950 година.[2]

Населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[3] В 1991 година селото има 338 жители, като в това число са сметнати и малкото жители на Колокитаки и Лангадакия (Лочишно).[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 320[3][2][9] 361[3] 412[3] 460[3] 560[3] 566[3] 422[3] 380[3] 338[3] 443 264
Прекръстени с официален указ местности в община Книди на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ронгия Ρόγκια Веланидиес Βελανιδιές[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Книди

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д Οικισμοί Γρεβενών. // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 119. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 281.[неработеща препратка]
  5. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  7. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 118. (на македонска литературна норма)
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31 
  9. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  10. ΗΛΙΑΣ ΛΑΜΠΡΕΤΣΑΣ, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305001247/http://www.mikrovalto.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=106:-1925-2008&catid=44:2009-05-05-09-55-09&Itemid=92, посетен на 2010-06-13