Климатаки
| Климатаки Κληματάκι | |
| — село — | |
  Климатаки  Климатаки  Климатаки | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 725 m |
| Население | 81 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 30 |
Климатаки или Дурвунища или Дервенища (на гръцки: Κληματάκι; катаревуса: Κληματάκιον, Климатакион; до 1927 година: Δοβρούνιστα, Довруниста[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено 725 m надморска височина, на около 15 km северно от град Гревена. На север граничи с населишките село Фитоки (Фотун) и Антохори (Цакнохор).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
На 4 km на север от селището е изграден красив османски каменен мост над река Праморица, отделяща Населишко от Гревенско. Предполага се, че мостът е построен около 1870-1880 година.[3]
Църквата „Свети Георги“ в селото е от 1866 година.[4]
В края на ХІХ век Дурвунища е смесено християнско-мюсюлманско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Дурвунища (Дервенища) живеят 100 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 260 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дервенища е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 78 къщи.[6]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Δουβρούνιστα има 100 валахади и 100 гърци християни.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война от 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дурвунища остава в Гърция.
В средата на 1920-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като смесено от коренни местни жители и новодошли бежанци като последните са 31 семейства или 102[8] или 107 жители.[2]
През 1927 година името на селото е сменено на Климатаки.[2]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 602[2] | 414[2] | 333[2] | 364[2] | 308[2] | 238[2] | 164[2] | 242[2] | 186[2] | 156 | 82 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 115. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на бившия ном Гревена, архив на оригинала от 18 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110918105903/http://www.grevena.gr/perivallon/index.php?option=com_content&task=view&id=124&Itemid=175, посетен на 20 май 2010
- ↑ Σημεία Αναφοράς // Κληματάκι. Посетен на 15 декември 2021 г. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
