Авдела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Авдела
Αβδέλλα
Панорама на Авдела.
Панорама на Авдела.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 1 300 m
Население (2011) 280 души
Пощенски код 401 00
Телефонен код 24920-23
Авдела в Общомедия

Авдела или Абдела (на гръцки: Αβδέλλα, на арумънски: Avdhela, Abela, Abdela) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония.[1] Към 2001 година населението на селото е 448 жители, предимно власи. В 2011 година населението е 280 души.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 40 километра югозападно от град Гревена на 1300 m надморска височина в планината Пинд. Разположено е на границата на Националния парк „Пинд“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Авдела, изгорена от гръцките андарти в 1905 г. На снимката се вижда Милтон Манаки и Коста Екзархо, Фото: Братя Манаки
Икона на Света Богородица от манастира „Света Троица“ в Авдела с надпис на румънски език

Преди 1800 година селото е в местността Фадинес, но се премества на сегашното си място, което е с по-добър климат.[1] Населението му се състои предимно от големи семейства влашки овчари.[1] Селяните се ползват с известна автономия, но тези привилегии са изгубени по времето на Али паша Янински.[1]

През 1880 година Апостол Маргарит открива в Авдела румънско училище.[2] Според други източници румънското училище е открито още през 1867 година.[1][3]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Авдела (Авела) брои 1 500 жители власи.[4] Според гръцка статистика от 1904 година в Авдела живеят 1 700 влахофони, от които 400 румънеещи се.[5]

Заради надигналата се румънска пропаганда през октомври 1905 година Авдела е нападнато от гръцка андартска чета[1] и е изравнено със земята - изгорени са 133 къщи, 8 дюкяна, църквата и училището.[6][7] През май 1906 година 60 фамилии, мигриращи от Гревена в Авдела и охранявани от турски аскер, са нападнати от гръцки андарти, като са убити 4 арумъни и 10 турци.[8]

Енорийският храм на площада на селото „Успение Богородично“ изгаря в 1905 година и отново е построен в 1955 година.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Авдела остава в Гърция.

На 14 юни 1944 година селото е изгорено от германските окупационни части.[1]

На площада на селото има бюстове на родените тук кинопионери Братя Манаки.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Апостол Маргарит

Виден авделец от XVIII век е Неофит II Сисанийски, сисанийски митрополит от 1792 до 1811 година. От Авдела са някои от най-видните дейци на арумънското възраждане като йеромонах Аверкий (1806 - ?), Димитрие Абеляну (? - 1933), Константин Кайрети, Николае Папахаджи (? - 1931), Перикле Чивика и разбира се Апостол Маргарит (1832 - 1903), родоначалника на борбата за арумънско възраждане. Видните балкански кинодейци братя Милтон (1878 - 1954) и Янаки Манаки (1882 - 1964) са от Авдела. От Авдела са няколко видни румънски учени - Йоан Караджани (1841 - 1921), фолклорист и преводач, академик, Перикле Папахаджи (1872 - 1943), фолклорист, лингвист и историк, Таке Папахаджи (1892 - 1977), румънски лингвист, фолклорист и етнограф, както и поетите Нуши Тулиу (1872 - 1941) и Таке Качиона (1885 - 1971).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Μπίρκας, Κ., "Αβδέλλα", Ιωλκός, Αθήνα 1978.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Αβδέλλα. // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Посетен на 2015-01-19.
  2. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. "Lumina", от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата "Братство" и "Светлина", Скопје 2007, с. 122.
  3. Lascu, Stoica. EVENIMENTELE DIN IULIE-AUGUST 1917 ÎN REGIUNEA MUNŢILOR PIND – ÎNCERCARE DE CREARE A UNEI STATALITĂŢI A AROMÂNILOR. DOCUMENTE INEDITE ŞI MĂRTURII. STUDIU ISTORIOGRAFIC ŞI ARHIVISTIC. // Armânlu. Посетен на 2015-01-19.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.276.
  5. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 264.
  7. Η Αβδέλλα στις αρχές του αιώνα
  8. Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I
  9. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 2015-01-05.
     Портал „Македония“         Портал „Македония