Авдела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Авдела
Αβδέλλα
Панорама на Авдела.
Панорама на Авдела.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 1 300 m
Население (2011) 280 души
Пощенски код 401 00
Телефонен код 24920-23
Авдела в Общомедия

Авдела или Абдела (на гръцки: Αβδέλλα, на арумънски: Avdhela, Abela, Abdela) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония.[1] Към 2001 година населението на селото е 448 жители, предимно власи. В 2011 година населението е 280 души.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 40 километра югозападно от град Гревена на 1300 m надморска височина в планината Пинд. Разположено е на границата на Националния парк „Пинд“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1800 година селото е в местността Фадинес, но се премества на сегашното си място, което е с по-добър климат.[1] Населението му се състои предимно от големи семейства влашки овчари.[1] Селяните се ползват с известна автономия, но тези привилегии са изгубени по времето на Али паша Янински.[1]

През 1880 година Апостол Маргарит открива в Авдела румънско училище.[2] Според други източници румънското училище е открито още през 1867 година.[1][3]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Авдела (Авела) брои 1 500 жители власи.[4] Според гръцка статистика от 1904 година в Авдела живеят 1 700 влахофони, от които 400 румънеещи се.[5]

Заради надигналата се румънска пропаганда през октомври 1905 година Авдела е нападнато от гръцка андартска чета[1] и е изравнено със земята - изгорени са 133 къщи, 8 дюкяна, църквата и училището.[6][7] През май 1906 година 60 фамилии, мигриращи от Гревена в Авдела и охранявани от турски аскер, са нападнати от гръцки андарти, като са убити 4 арумъни и 10 турци.[8]

Енорийският храм на площада на селото „Успение Богородично“ изгаря в 1905 година и отново е построен в 1955 година.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Авдела остава в Гърция.

На 14 юни 1944 година селото е изгорено от германските окупационни части.[1]

На площада на селото има бюстове на родените тук кинопионери Братя Манаки.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Апостол Маргарит

Виден авделец от XVIII век е Неофит II Сисанийски, сисанийски митрополит от 1792 до 1811 година. От Авдела са някои от най-видните дейци на арумънското възраждане като йеромонах Аверкие (1806 - ?), Димитрие Абеляну (? - 1933), Константин Кайрети, Николае Папахаджи (? - 1931), Перикле Чивика и разбира се Апостол Маргарит (1832 - 1903), родоначалника на борбата за арумънско възраждане. Видните балкански кинодейци братя Милтон (1878 - 1954) и Янаки Манаки (1882 - 1964) са от Авдела. От Авдела са няколко видни румънски учени - Йоан Караджани (1841 - 1921), фолклорист и преводач, академик, Перикле Папахаджи (1872 - 1943), фолклорист, лингвист и историк, Таке Папахаджи (1892 - 1977), румънски лингвист, фолклорист и етнограф, както и поетите Нуши Тулиу (1872 - 1941) и Таке Качиона (1885 - 1971).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Μπίρκας, Κ., "Αβδέλλα", Ιωλκός, Αθήνα 1978.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Αβδέλλα. // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Посетен на 2015-01-19.
  2. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. "Lumina", от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата "Братство" и "Светлина", Скопје 2007, с. 122.
  3. Lascu, Stoica. EVENIMENTELE DIN IULIE-AUGUST 1917 ÎN REGIUNEA MUNŢILOR PIND – ÎNCERCARE DE CREARE A UNEI STATALITĂŢI A AROMÂNILOR. DOCUMENTE INEDITE ŞI MĂRTURII. STUDIU ISTORIOGRAFIC ŞI ARHIVISTIC. // Armânlu. Посетен на 2015-01-19.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.276.
  5. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 264.
  7. Η Αβδέλλα στις αρχές του αιώνα
  8. Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I
  9. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 2015-01-05.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.