Янаки Манаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янаки Манаки
Ianachia Manachia
кинопионер
Янаки Манаки около 1900 г.
Янаки Манаки около 1900 г.

Роден
Починал
19 май 1954 г. (76 г.)

Уебсайт
Янаки Манаки в Общомедия

Янаки Д. Манаки (на гръцки: Γιάννης Μανάκιας, Γιαννάκης Μανάκιας, на сръбски: Јанаки Манаки; на арумънски: Ianachia Manachia; на румънски: Ianaki Manachia, Ionel Manachia) е балкански фотограф, кинопионер и калиграф, заедно с брат си Милтон Манаки заснема първите филми на Балканите.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 май 1878 година в пиндското влашко село Авдела[2] в заможно земеделско и лихварско семейство. Основно образование завършва в родното си село.[3] В 1890 година започва да учи в Румънския лицей в Битоля, който завършва с отличие[2] в 1907 година.[4] В Битоля проявява интерес към рисуването и калиграфията.[3]

В 1898 година започва работа като преподавател по чертане и калиграфия в Румънската гимназия в Янина, Епир, като едновременно отваря и фотографско ателие, в което работи и брат му Милтон Манаки.[1] В 1903 година Янаки публикува серия илюстрации в румънския весник „Универсул“, от които повечето са от негови фотографии на събития от Илинденското въстание. В 1905 година отразява и изгарянето на Авдела от гръцки андартски чети.[3]

В 1904 година братята купуват празно дворно място на главната улица на Битоля Широк сокак и изграждат там фотографско ателие по собствен проект. В 1905 година Янаки и Милтон се установяват за постоянно в Битоля и регистрират общо ателие. В 1905 година от Лондон Янаки изпраща на брат си[1] камера „Биоскоп“ 300 от „Чарлс Ърбън Трейдинг“, с които двамата заснемат първите филми на Балканите.[5][3] Първите филми двамата братя заснемат в родната си Авдела, като първо увековечават как тяхната 114-годишна баба Деспина преде вълна.[3] В Битоля Янаки Манаки преподава и като гимназиален учител.[2]

Янаки Манаки с камерата си „Биоскоп“ 300

В 1906 година братята Манаки участват с фотографии на голямото Световно изложение в Букурещ, Румъния. Янаки получава златен медал и „Диплома за фотографии и лица от Македония“ и сребърен медал с „Диплома за фотографии от влашки църкви в Македония“. Неговият брат Милтон също получава златен медал и диплома. По покана на крал Карол I, братята отиват в кралската лятна резиденция в Синая, където са назначени за официални фотографи на кралското семейство и снимат краля и кралицата Елизабета.[3]

Янаки Манаки проявява забележително чувство за историчност на момента и събитието, за улавяне на пулса на града, за прехода между старо и ново.[1] Поради политическата си активност е преследван от османските власти. В 1916 година по време на Първата световна война българските окупационни власти го арестуват,[5] тъй като в дома му са намерени оръжия и той е заподозрян като съглашенски шпионин.[2] Манаки е интерниран в Пловдив до 1919 година. В Пловдив Янаки Манаки също отваря фотографско ателие и дори снима цар Фердинанд.[2]

След войната, в 1921 година двамата братя Манаки отварят в Битоля, вече в Кралството на сърби, хървати и словенци, първото лятно кино, наречено Кино „Манаки“ и на 26 август прожектират първия филм. Фотографското им ателие пък има клиенти във всички слоеве на битолското общество,[5] за което допринася отличното знаене на френски от Янаки и познанствата му в дипломатическите кръгове.[3] Янаки се жени в 1922 година и в 1924 година му се ражда син, но жена му Анастасия умира на 29-годишна възраст в 1926 година.[2] По-късно е изградено ново закрито кино, в което първата прожекция е на 1 декември 1923 година. Киното сменя няколко собственици, докато в 1939 година не изгаря до основи.[3]

В 1935 година Янаки Манаки се установява в Солун, Гърция.[3] Там преподава в Румънското търговско училище и работи като фотограф на плажа. В 1946 година умира синът му Димитър.[2]

Янаки Манаки умира в бедност в Солун на 19 май 1954 година.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 123.
  2. а б в г д е ж з и Αδελφοί Μανάκια. // Βλαχόφωνοι Έλληνες, 16 юни 2011. Посетен на 24 декември 2018.
  3. а б в г д е ж з и к Јанаки Манаки. // Македонска нација, 23 ноември 2011. Посетен на 24 декември 2018.
  4. Arginteanu, Ion D. Raportul despre mersul liceului in curs de 25 de ani. // Lumina (10 festival). Octombrie 1905. с. 304.
  5. а б в Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 124.
     Портал „Македония“         Портал „Македония