Димитър Русейски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Русейски
български фотограф

Роден
Починал
1 януари 1948 г. (65 г.)

Националностбългарин
Семейство
БащаГеорги Русейски
МайкаАнна Русейска
СъпругаМария Русейска
ДецаАнна Д.Русейска, Свобода Д.Русейска
Димитър Русейски в Общомедия

Димитър Георгиев Русейски или Росейски е български фотограф.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 август 1882 г. в Стара Загора. Майка му Анна е гъркиня, а бащата му Георги завършва в Одеса. Оттам идва фамилното им име – наричали го „Руския“. Баща му работи като учител. От Русия си донася пътническа фотокамера и прави снимки. По-късно семейството се премества в Пловдив.

През 1898 г. Димитър Русейски прекъсва гимназиалното си образование (учи до V клас) и започва да изучава фотография при майстора фотограф Димитър Кавра в Пловдив. След 3 години обучение Русейски се мести в Сливен. Владее гръцки, френски и турски език. Първото му ателие се намира на ул. „Д. Добрович“ 4 в Сливен. По-късно работи и на „Великокняжевска“ 23 в къщата на опълченеца Йордан Влахов – Йордан Сливнов. През 1903 г. се жени за Мария Захариева Влахова, племенница на Йордан Влахов.[1]

На изложение в Анверс (Антверпен) през 1908 г., печели I награда и Златен медал.

Открива фотографски ателиета в много градове на България – Сливен, Варна, Пловдив, Стара Загора, София, Казанлък, Русе и др.

Умира на 1 януари 1948 г. в Сливен.[1]

Фотографии на граждани, места и събития[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Георгиев Русейски е автор на известната снимка на цар Фердинанд I, Александър Малинов и други официални лица при обявяването на Независимостта на България в Търново на 22 септември 1908 г.

През 1916 година в Пловдив пристига фотогарфът Янаки Манаки, който е под полицейско наблюдение и няма право да напуска града без специално разрешение, заради намерени в неговото ателие в Битоля оръжия, които той ползвал за реквизит. Там той се сприятелява с Русейски и започва да работи в неговото студио. От този период са запазени 103 стъклени плаки, между които много автопортрети.[2]

Военни фотографии[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война Русейски е мобилизиран като фотограф при щаба на I самостоятелна армия. От снимките правени от 1915 до 1918 година по-късно изработва фотоизложба. Останал е част от списъка със собственоръчно написаните заглавия. Листите не са запазени напълно, има прокъсани листа, почеркът не е четлив, липсват части от текста и има съкращения. Списъкът е адресиран до полковник Попов във Военното министерство и до Министерството на просветата, с искане на разрешение за показването и. Снимките имат не само документална но и художествена стойност. Местата на снимките са гр. Качаник, вр. Ковил, вр. Попадия, вр. Каймакчалан, Беласица и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Курдова, Светозара, Стефан Стефанов. Страници из историята на фотографията в Сливен – Сливен във фотографията от средата на XIX век до средата на XX век.
  2. Галерия „Синтезис“ и  Фотосинтезис Арт Център представят изложба на Янаки и Милтон Манаки // София прес, 20 октомври 2019 г. Посетен на 19 август 2021 г.