Александър Малинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политика. За дееца на ВМОРО вижте Александър Малинов (революционер).

Александър Малинов
български политик

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Образование Киевски университет
Политика
Професия съдияпрокурорадвокат
Партия Демократическа партия
Народен представител
XI ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   
Министър-председател
16 януари 1908 – 16 март 1911
21 юни 1918 – 28 ноември 1918
29 юни 1931 – 12 октомври 1931
Семейство
Съпруга Юлия Малинова
Деца Ана, Вера, Мария, Павел и Александър
Александър Малинов в Общомедия

Александър Павлов Малинов е български политик, лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-ото (1908 – 1910), 31-вото (1910 – 1911), 36-ото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII Обикновено народно събрание (1931 – 1934).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Пандъкли, Бесарабия. Александър Малинов е възпитанник на Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев[1]. Завършва право в Киев през 1891.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

47-ото правителство на България с председател А. Малинов. Източник: ДА „Архиви“

След идването си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.

Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908 – 1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени[2] измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на цар Фердинанд I.

В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 г. го напуска и преминава в опозиция.

Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 46. ISSN 0204 – 8906.
  2. Георгиева, Станка. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет 2008, том 47, серия 5.2, с. 157 – 158 (достъп 21 февруари 2015)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]