Петър Данчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Данчов
български политик и адвокат

Роден
Починал

Националност България
Учил вКарлов университет
Работилполитикадвокат
Работил вСофийски университет
Петър Данчов в Общомедия

Петър Иванов Данчов е български юрист и политик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на Върховния касационен съд (1907 – 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 февруари (5 февруари стар стил) или 6 ноември[1] 1857 г. в град Сливен. Завършва гимназия през 1878 г. в Кенгрец, Чехия, а след това с докторат правни науки в Карловия университет в Прага и се дипломира в Йена, Германия (1881). Започва работа като адвокат в Сливен (1881 – 1882) и съдия във Върховния съд[2] на Източна Румелия в Пловдив (1882 – 1884).[3] Редактор е на вестниците „Съветник“ и „Южна България“ и „Юридическо списание“ (1881 – 1889).

В периода 1892 – 1903 г. е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а между 1897 и 1907 г. – доцент по римско право и декан на Юридическия факултет. Дописен член е от 1898 г., а действителен от 1900 г. на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН).[3]

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1900 – 1901 г. Данчов е министър на правосъдието за няколко месеца във второто правителство на Тодор Иванчов и в първото правителство на генерал Рачо Петров. Член е на Българското книжовно дружество (БКД). Заемал е и поста управляващ Министерството на търговията и земеделието (МТЗ). От 1901/1907 година до смъртта си е главен прокурор и първи председател на Върховния касационен съд (ВКС).[3].

Петър Данчов умира на 21 февруари (8 февруари стар стил) 1913 г. в София.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Петър Данчов е обявен за почетен доктор на Женевския университет (1909).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 72.
  2. Официален сайт на ВКС Архив на оригинала от 2013-03-22 в Wayback Machine.. Председатели на Върховния съд.
  3. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 141-142.