Александър Людсканов
| Александър Людсканов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Робърт колеж |
| Политика | |
| Партия | Прогресивнолиберална партия |
| Народен представител в: I ВНС X ОНС XI ОНС XII ОНС V ВНС XV ОНС XVIII ОНС XIX ОНС | |
| Александър Людсканов в Общомедия | |
Александър Кочов Людсканов е български политик.[1][2][3][4] Един от водачите на Прогресивнолибералната партия, той е на няколко пъти министър в правителствата с нейно участие (1901 – 1903, 1911 – 1913).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Александър Людсканов е роден на 15 март (3 март стар стил) 1854 в Търново. Завършва Робърт колеж в Цариград (1870 – 1875), а година по-късно постъпва в Новорусийския университет в Одеса. Прекъсва следването си след началото на Руско-турската война, по време на която сътрудничи на руските войски като преводач в щаба на генерал Скобелев[5]. През 1879 – 1880 работи в дипломатическото представителство в Цариград и в Министерството на външните работи и изповеданията. След въвеждането на Режима на пълномощията, на който се противопоставя, заминава за Париж, където през 1884 завършва право. След завръщането си в България работи като адвокат и журналист.[6] След преврата от 1886 като краен русофил е арестуван за кратко, след което живее в Цариград, Виена и Санкт Петербург.[7]
Людсканов се връща в България през 1894, след падането на правителството на Стефан Стамболов, и се включва в работата на Прогресивнолибералната партия, като дълги години е неин подпредседател. През декември 1895 година е делегат от Търновското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация, а в 1898 година е делегат от Пещерското дружество на Петия конгрес.[8] През 1901 става министър на търговията и земеделието в коалиционното правителство на Петко Каравелов, след това е министър на търговията и земеделието, изпълняващ длъжността министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията[9] и министър на вътрешните работи в трите кабинета на Стоян Данев през 1902 – 1903. Отново е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Евстратиев Гешов по време на Балканската война. В самостоятелното прогресистко правителство през лятото на 1913 е министър на земеделието и държавните имоти.[7]
През 1911 Александър Людсканов основава организацията Английска лига. През 1921 става член на Арбитражния съд в Лондон, където умира на 4 март 1922.[7]
През 1884 г сключва брак с дъщерята на Драган Цанков, Недялка Цанкова, която е получила високо образование в Австро-Унгария и Англия.[10] Синът им Константин Людсканов се сражава в Първата световна война като ротмистър от руската армия.[11] След войната Константин Людсканов става дипломат.
Част от архивите му се съхраняват във фонд № 12 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ЛЮДСКАНОВ, Александър Кочов (Николов) (3. ІІІ. 1854 - 4. ІІІ. 1922) // Голяма енциклопедия „България“. Т. 7 КРУ-МОМ. София, Българска академия на науките - Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2642.
- ↑ Касъров, Лука. Людскановъ, (Александръ) // Енциклопедически речникъ. Т. II (Л-П). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1905. с. 1163. Посетен на 25 октомври 2025.
- ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. Людскановъ (Александъръ) // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 887.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 383 – 384.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 78, ISBN 954-528-790-X
- ↑ През 1885 година превежда и публикува едно от важните произведения на английския философ и икономист Джон Стюарт Мил: Мил, Джон Стюарт. Размишления върху представителното управление, превел от английски А. К. Людсканов. София, А. К. Людсканов, 1885. Посетен на 3 ноември 2014. via archive.org
- 1 2 3 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
- ↑ Цанкова-Людсканова, Недялка. Свидетелка на две епохи: спомени; съставителство М. Куманов, А. Златева. София, „Изток-Запад“, 2020. ISBN 978-619-01-0626-5.
- ↑ Любомир Георгиев. „България трябва да бъде на страната на Русия и нейните съюзници” - участието на България в Първата световна война през погледа на Недялка Людсканова. – В: Първата световна война век по-късно. Съст. И. Баева. София, 2016, с. 256, 259. ISBN 978-954-07-4205-2
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| Димитър Христов | → | министър на земеделието и държавните имоти (14 юни 1913 – 17 юли 1913) | → | Никола Генадиев |