Правителство на Иван Гешов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правителство на Иван Гешов
България 32-ро правителство на България
Период
Сформирано 16 март 1911
Разпуснато 1 юни 1913
Личности и партии
Председател Иван Евстратиев Гешов
Коалиция Народна партия, Прогресивно-
либерална партия
Държавен глава Фердинанд I
Първоначален състав
Министри 8
~ мъже 8
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Малинов 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Данев 4

Правителството на Иван Евстатиев Гешов е тридесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 5 от 16 март 1911 г.[1] на цар Фердинанд Сакскобургготски[2]. Управлява страната до 1 юни 1913 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Стоян Данев.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Основната целна правителството на Народната и Прогресивнолибералната партия е подготовката на война с Турция и постигането на национално обединение. За да се избегне контролът от Народното събрание, член 17 от Търновската конституция е изменен, с което се дава възможност на монарха и правителството да сключват тайни договори. Непосредствено след това, с негласната подкрепа на Великобритания, Франция и Русия (стремежът им е да се изолира Турция от Балканския полуостров) е образуван Балкански съюз. В него влизат България, Сърбия и Гърция. По-късно към тях се присъединява и Черна гора. През февруари 1912 г. между България и Сърбия е сключен военен договор. През май 1912 г. подобен договор е сключен и между България и Гърция. При изготвянето на двата договора българската дипломация допуска грешки, които минират съюза (не са уточнени бъдещите граници с Гърция, със Сърбия се постига съгласие за поделяне на Македония и България се съгласява да поеме основната тежест от войната). В хода на военните действия грешките на монарха и българското правителство се задълбочават (не са изпратени български войски във Вардарска Македония, отхвърлено е изгодното предложение за мир преди атаката на Чаталджа и предявени са неоснователни български претенции за Солун). Успехите на българската армия в Тракия се оказват решаващи за победата на Балканския съюз над Турция. В освободените райони са организирани военни губернаторства, осигурена е и свобода на вероизповеданията[3].

Обсада на Одрин (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Одрин ската крепост Високата порта отново е принудена да моли за мир. На 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция се отказва от претенциите си за територии на запад от линията Мидия-Енос и от остров Крит. Краят на войната задълбочава противоречията между съюзниците. Сърбия и Гърция се отказват от предварителните си ангажименти към България и поддържат идеята всяка страна да задържи завоюваната от нея територия. Не се вземат предвид нито националното самосъзнание на населението в тях, нито военните приноси. Българската дипломация демонстрира непримиримост и подържа максимални искания. Опитите на държавите от Съглашението да спасят Балканския съюз завършват без успех. Русия предупреждава цар Фердинанд I, че при евентуални военни действия срещу Сърбия няма да се намеси в защита на България, ако във войната се включи и Румъния[3].

Турция струпва войски по българската граница, а Румъния предявява претенции за Южна Добруджа. Въпреки неизгодната международна обстановка цар Фердинанд I започва подготовка за атака на сръбските и гръцките позиции[3].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Правителството на Гешов, 1911 г.

Кабинетът, оглавен от Иван Евстратиев Гешов, е образуван от членове на Народната и Прогресивнолибералната партия.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 8 министри[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Иван Евстратиев Гешов Народна партия  
вътрешни работи Александър Людсканов Прогресивнолиберална партия  
външни работи и изповедания Иван Евстратиев Гешов Народна партия  
народно просвещение Стефан Бобчев Народна партия  
финанси Теодор Теодоров Народна партия  
правосъдие Петър Абрашев Прогресивнолиберална партия  
военен Никифор Никифоров военен  
търговия и земеделие Димитър Христов Прогресивнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и съобщения Антон Франгя Прогресивнолиберална партия  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 1 януари 1912[редактиране | редактиране на кода]

С изменение на конституцията от 11 юли 1911 г. са извършени следните структурни промени:

министерство име партия
търговия, промишленост и труда Димитър Христов (упр.) Прогресивнолиберална партия  
земеделие и държавни имоти Димитър Христов Прогресивнолиберална партия  
железници, пощи и телеграфи Антон Франгя Прогресивнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и благоустройство Иван Евстратиев Гешов (упр.) Народна партия  

от 14 януари 1912[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
търговия, промишленост и труда Христо Тодоров Прогресивнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и благоустройство Димитър Яблански Народна партия  

от 1 октомври 1912[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
народно просвещение Иван Пеев-Плачков Народна партия  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

1912[редактиране | редактиране на кода]

1913[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 5 от 16 март 1911 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 59 от 17 март 1911 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 27 февруари 2015 г.)
  3. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 104 – 108.