Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ) е българска държавна институция с ранг на министерство, съществувалa в периода 1911–1947 година, с прекъсване между 1934–1935 година[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството е създадено с изменение на конституцията от 11 юли 1911 г. До този момент функциите му се изпълняват от структурни звена при други министерства: Министерство на вътрешните работи (1879–1882), Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията (1882–1885), Министерство на финансите (1885–1893) и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1893–1911).

Структурни промени[редактиране | редактиране на кода]

МОСПБ започва да функционира от 1 януари 1912 г. и се състои от Главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите с четири отделения, Главна дирекция на строежите с три отдела, Главна дирекция „Трудова повинност“ – става съставна част на министерството (1925–1932), като след закриването ѝ функциите се приемат от служба „Временна трудова повинност“. През 1934–1935 г. МОСПБ и Министерството на железниците, пощите и телеграфите се обединяват (с изменение на конституцията от 19 май 1934 г.) в Министерство на съобщенията (МС) и отново се разделят (с Указ № 120 от 21 април 1935 г.). През 1936 г. Службата за автомобилни съобщения при МЖПТ преминава към МОСПБ.

През 1943–1944 г. има следните структури: Централно управление, Бюджетно-контролен отдел, Главна дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Главна дирекция на строежите. МОСПБ е закрито на основание член 17, т. 3, и на член 40 от Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

  • Централно управление
  • Бюджетно-контролен отдел
  • Главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите
  • Главна дирекция на строежите
  • Главна дирекция „Трудова повинност“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879-1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител на Централния държавен архив. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I – Органи на власт и управление, София 2005, с. 312-313.