Юлиански календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

При завоюването на Египет римляните се запознават с нов за тях начин на летоброене и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н.

По нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном и математик Созиген създава на основата на римския календар нов календар, наречен Юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината.

В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни. [1]

Юлий Цезар организира създаването на Юлианския календар и го въвежда в действие
Промяна на имената на месеците и разпределението на дните в тях от реформата, въвела Юлианския календар [2]
Римски календар от Нума Помпилий Юлиански календар от Юлий Цезар
Mесеци
(Латински/Български)
Дни Дни Mесеци
11. Ianuarius [3] / Януари 29 31 1. Януари
12. Februarius / Февруари В нормални години – 28.
Във високосни години:
23, ако годината е променлива;
23/24, ако годината е фиксирана.
Нормални години: 28
Високосни години: 29
2. Февруари
1. Martius / Март 31 31 3. Март
2. Aprilis / Април 29 30 4. Април
3. Maius / Май 31 31 5. Май
4. Iunius [3] / Юни 29 30 6. Юни
5. Quintilis [4] / Квинтили
(Iulius / Юли) [5]
31 31 7. Юли
6. Sextilis / Секстили
(Augustus / Август) [5]
29 31 8. Август
7. September / Септември 29 30 9. Септември
8.October / Октомври 31 31 10. Октомври
9. November / Ноември 29 30 11. Ноември
10. December / Декември 29 31 12. Декември

През 44 година пр. н. е. по инициатива на Марк Антоний, в памет на Юлий Цезар месец Квинтили е преименуван на Юлиус, от където произлиза съвременното му име Юли. Аналогично през 23 г. пр. н. е. по инициатива на Римския Сенат и в чест на Октавиан Август, месец Секстили е преименуван на Aвгустус, наричан днес Aвгуст. [5]

Гръцкият астроном Метон (около 400 г. пр.н.е.) открива, че 235 синодични месеца съвпадат по продължителност с 19 слънчеви тропични години (имат 6940 денонощия). Това е т. нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно.

По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като 19-годишния период от юлиански години има не 6939, а 6936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 години) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но Юлианският календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието. [5]

Римският християнски монах Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това началото на новата ера (н. е.) се слага от рождението на Иисус Христос.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Richards, 2013, p. 595
  2. Macrobius, Saturnalien 1, 14, 7.
  3. а б Буквата J не е измислена до 16 век.
  4. Правописът Quinctilis също се удостоверява; виж страница 669 от „Оксфордска компания за годината“.
  5. а б в г Revista de Humanidades: Sarasuati. //