Българо-сръбски договор (1912)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Българо-сръбски договор.

„Спорната зона“ в Македония (карта на френски език)

Българо-сръбският договор, сключен на 29 февруари (13 март по нов стил) 1912 година, е таен договор за военна взаимопомощ между Царство България и Кралство Сърбия, един от основополагащите документи на Балканския съюз. Подписан е в София от българския министър-председател Иван Евстратиев Гешов и сръбския външен министър Милован Милованович с посредничеството на Русия. Съгласно договора задължението за взаимопомощ влиза в сила, в случай че един от съюзниците бъде нападнат или „коя и да е велика сила“ (Австро-Унгария) направи опит да окупира части от Османската империя. Според приложение към текста повод за война могат да дадат и вътрешни безредици или външни затруднения на империята, които биха поставили под въпрос териториалното статукво на Балканския полуостров.[1] България и Сърбия договарят предварително подялба на османските европейски владения. За България са определени териториите на изток от Родопите и река Струма, а за Сърбия – земите на север и запад от Шар планина. Областта Македония е разделена на две зони, разграничени една от друга по линия от връх Го̀лем (северно от Крива паланка) до Гъбавци на Охридското езеро. Сръбското правителство се отказва от всякакви претенции към земите на югоизток от тази линия. Ако установяването на самоуправление (автономия) на Македония се окаже невъзможно, тази безспорна зона, включваща Кочани, Щип, Кратово, Велес, Прилеп, Битоля, Охрид и други градове, преминава в българско владение. Зоната с градовете Скопие, Куманово, Гостивар, Дебър, Тетово и Струга остава спорна между двете държави, но те се задължават да приемат арбитража на руския император за принадлежността ѝ.[2]

Открийте още информация за Българо-сръбски договор (1912) в нашите сродни проекти:

Два месеца след договора (на 29 април 1912 г.) е сключена конвенция, с която се уточняват военните задължения на съюзниците. За война срещу османците България трябва да мобилизира най-малко 200 000 войници, а Сърбия – 150 000. Сърбия се задължава да помогне на българите в случай на нападение от Румъния, а България – да защити съюзника си от Австро-Унгария.[3]

Тези договорености влизат в действие през октомври 1912 г., когато избухва Балканската война. След общата си победа над Османската империя съюзниците влизат в конфликт помежду си за Македония. Това води до разтуряне на българо-сръбския договор и Междусъюзническата война.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878-1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11-12
  2. Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878-1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 12-13
  3. Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878-1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 13-14
     Портал „Македония“         Портал „Македония