Правителство на Константин Муравиев
| Правителство на Константин Муравиев | ||||
|---|---|---|---|---|
 62-ро правителство на България |
||||
| Период | ||||
| Сформирано | 2 септември 1944 | |||
| Разпуснато | 9 септември 1944 | |||
| Личности и партии | ||||
| Председател | Константин Муравиев | |||
| Коалиция | БЗНС „Врабча 1“, ДП | |||
| Държавен глава |
Регентство (Симеон II) |
|||
| Първоначален състав | ||||
| Министри | 11 | |||
| ~ мъже | 11 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
|
||||
Правителството на Константин Муравиев е шестдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 8 от 2 септември 1944 г.[1]. Управлява страната до 9 септември 1944 г., след което е наследено от второто правителство на Кимон Георгиев[2]. Това е последното българско правителство преди деветосептемврийското въстание в страната извършено с помощта на Червената армия.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
След падането на кабинета на Иван Багрянов в парламента се разглеждат няколко варианта за съставяне на нов кабинет – правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев, нов кабинет на Багрянов, доминиран от БЗНС Пладне, и вариант, доминиран от умерената опозиция с премиер Константин Муравиев.[3]
Опитите да се включат в новото правителство представители на Отечествения фронт завършват без успех. Комунистите и техните съюзници са информирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска XXV Обикновено Народно събрание и профашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония[2].
На 5 септември 1944 г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с Германия, но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, СССР обявява война на България. На 8 септември първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема властта – извършен е Деветосептемврийския преврат. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и действащи офицери, членове на политическия кръг „Звено“ и на Военния съюз[2].
Сформирано е правителство на Отечествения фронт, което заемат най-важните места в кабинета. Постът министър-председател заема Кимон Георгиев, а военен министър става Дамян Велчев. Министрите на кабинетите на професор Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов и Константин Муравиев са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на Отечествения фронт. Хиляди са избити без съд и присъда[2].
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът, оглавен от Константин Муравиев, е образуван от политически дейци на БЗНС „Врабча 1“ и Демократическата партия.[2].
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 11 министри[2].
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Константин Муравиев | БЗНС Врабча 1 | |
| вътрешни работи и народно здраве | Вергил Димов | БЗНС Врабча 1 | |
| външни работи и изповедания | Константин Муравиев | БЗНС Врабча 1 | |
| народно просвещение | Борис Павлов (упр.) | Демократическа партия | |
| финанси | Александър Гиргинов | Демократическа партия | |
| правосъдие | Борис Павлов | Демократическа партия | |
| война | Иван Маринов | военен | |
| търговия, промишленост и труд | Александър Гиргинов (упр.) | Демократическа партия | |
| земеделие и държавни имоти | Христо Попов | безпартиен | |
| обществени сгради, пътища и благоустройство | Борис Колчев (упр.) | безпартиен | |
| железници, пощи и телеграфи | Вергил Димов | БЗНС Врабча 1 | |
| министър без портфейл | Никола Мушанов | Демократическа партия | |
| министър без портфейл | Атанас Буров | Народна партия | |
| министър без портфейл | Димитър Гичев | БЗНС Врабча 1 | |
В краткия си период на водене не са правени промени.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.
- ↑ а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 223-225.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 566.
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}