Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Регентският съвет на Царство България е създаден след смъртта на Цар Борис III. Съществува от 8 септември 1943 до 9 септември 1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. негов приемник е малолетният престолонаследник Симеон II, което налага избора на Регентски съвет. През следващите дни министър-председателят Богдан Филов провежда консултации с различни политици, включително от опозицията. Някои от тях виждат в създалото се положение възможност за промяна на външнополитическия курс на страната. Има предложения регентският съвет да включи царица Йоанна, Никола Мушанов и митрополит Стефан. На 1 септември 10 опозиционни дейци – Никола Мушанов, Кимон Георгиев, Атанас Буров, Кръстьо Пастухов, Александър Гиргинов, Димитър Гичев, Петко Стайнов, Вергил Димов, Константин Муравиев и Никола Петков издават обща декларация, призоваваща за прилагане на Търновската конституция и свикване на Велико народно събрание за избор на регенти.[1]

Правителството отказва да се съобрази с тези искания и на 9 септември 25 Обикновено Народно събрание избира тричленен Регентски съвет [1], включващ професор Богдан Филов, княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Подбран е с намесата на Нацистка Германия, продиктувана от конкретния политически момент и необходимостта за консолидиране на правителствените сили в условията на Втората световна война. [2] Регентският съвет полага клетва пред 25 Обикновено Народно събрание на 11 септември 1943 г. В нарушение на Търновската конституция е не само изборът на регентите от обикновено народно събрание, но и изборът на княз Кирил като представител на управляващата династия, за което има конституционна забрана.

Първоначално Регентският съвет работи в София, а след голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г. е евакуиран в Чамкория.[3]

Регентският съвет е силно прогермански настроен и запазва близките отношения на България с Нацистка Германия и страните от Тристранния пакт до създаването на правителството на Константин Муравиев (2 септември 1944). Продължава и засилва репресивните действия срещу нелегалната опозиция в лицето на Отечествения фронт и комунистическите партизани. [4]

Под натиска на Константин Муравиев, след обявяването от СССР на война на Царство България, канцеларията на регентския съвет престава да работи (5 септември 1944 г.), а първият регент професор Богдан Филов подава оставка на 8 септември 1944 г. На 9 септември 1944 г. регентите княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов подават оставка пред правителството на Кимон Георгиев. Арестувани са и скоро изпратени за разпити в СССР. След връщането им в България са изправени пред Народния съд, осъдени на смърт и екзекутирани на 2 февруари 1945 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев 2007, с. 518 – 521.
  2. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986 г., С., 1987, с. 279.
  3. Недев 2007, с. 546.
  4. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986 г., С., 1987, с. 279.
Цитирани източници

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]