Александър Гиргинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Гиргинов
български политик
Роден: 11 май 1879 г.
Починал: 1 ноември 1953 г. (74 г.)
Народен представител в:
XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Александър Ангелов Гиргинов е български политик от Демократическата партия. Той е вътрешен министър в правителствата на Народния блок (1931 – 1934) и един от активните участници на опозицията срещу комунистическото управление след Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Гиргинов е роден в Търново на 11 май (29 април стар стил) 1879 година.[1] Завършва право в Лайпциг, след което e адвокат и активен участник в Демократическата партия, от 1908 година е избиран многократно за народен представител.[1] Заедно с Александър Балабанов и Йосиф Хербст редактира стартиралия в 1908 година вестник „Време“, неофициален правителствен орган.[2]

След Дветоюнския преврат през 1923 година Гиргинов става член на първото Изпълнително бюро на новосъздадения Демократически сговор,[3] но впоследствие се дистанцира от него и остава в самостоятелната Демократическа партия. Той е вътрешен министър в кабинетите на Народния блок през 1931 – 1934 година – в петото правителство на Александър Малинов и в първото, второто и третото правителство на Никола Мушанов. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 е в опозиция и се обявява за запазване на неутралитета на България във Втората световна война.[1]

На 2 септември 1944 година Александър Гиргинов се включва в кабинета на Константин Муравиев, заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден на една година затвор от т. нар. Народен съд.[4] Освободен предсрочно, през лятото на 1945 година участва активно във възстановяването на Демократическата партия.

На 25 октомври 1947 година Александър Гиргинов е изселен от София в Разград, а по-късно в Дулово.[5] Той е взет на агентурна разработка от Държавна сигурност. Той е разработван и следен от ДС под псевдонима „ГОШО“, разкриват още архивите документи на репресивния апарат на БКП. Бил е принуждаван да се разписва по три пъти на ден. След като е бил настанен в празна стая без мебели, е принуден да се моли за завивки и печка. За храна и вещи от първа необходимост е молил синът си, изселен в Етрополе. За определен период са му отнети купоните за хляб. По-късно комунистите прекъсват и възможността му да кореспондира със сина си. През 1949 е преместен отново в друго жилище, при много нехигиенични условия с цел абсолютна изолация, нещо което той е понесъл безропотно. През 1952 г. е въдворен в концлагера „Белене“ с решение на МВР за срок от 7 години.[6]

Александър Гиргинов умира на 1 ноември 1953 година в лагера „Белене“.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1907 – „Парламентаризъм и поемането на властта“
  • 1919 – „Отговорностите в навечерието на войната и становището на Демократическата партия“
  • 1921 – „Държавното устройство на България“
  • 1922 – „Кабинетът на Малинов-Костурков в 1918 г.“
  • 1923 – „България пред Великата война“
  • 1926 – „Народната катастрофа. Войната 1912 – 1913“
  • 1936 – „Изпитанията във войната 1915 – 1918“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 120 – 121.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 208. ISBN 954321056X
  3. Недев 2007, с. 145.
  4. Присъдата на Народния съд е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.
  5. Недев 2007, с. 769.
  6. http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/2770-2016-05-27-09-00-29
Цитирани източници
Владимир Моллов министър на финансите (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) Стефан Стефанов
Димитър Савов министър на финансите (2 септември 1944 – 9 септември 1944) Петко Стоянов
Христо Василев и.д. министър на търговията, промишлеността и труда (2 септември 1944 – 9 септември 1944) Димитър Нейков