Александър Балабанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Балабанов
български литературовед и критик
През 1930-те. Източник: ДА „Архиви“
През 1930-те. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
30 ноември 1955 г. (76 г.)
Научна дейност
Област Филология
Работил в Софийския университет
Александър Балабанов в Общомедия

Александър Михайлов Балабанов е виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Балабанов е роден в 1879 година в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Република Македония, в семейството на баща арменец и майка българка. Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класическа филология в Германия. С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е преподавател и основател на катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Превежда класически съчинения от старогръцки и латински, в това число и на части от „Илиада“ и „Одисея“. Той е и един от най-известните преводачи на ГьотевияФауст“, преводът му е първият в стихове в България.

Кръгът „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов. Източник: ДА „Архиви“

Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на вестник „Време“ (1908) и списание „Художник“ (1905 – 1909), на които той е редактор. Основател и редактор е и на седмичника „Развигор“ (1921 – 1927), който е първият литературен вестник в България.

Откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания в Аулата на Софийския университет (9 септември 1934 година). В дъното – проф. Александър Балабанов, пред него проф. Александър Теодоров-Балан и проф. Иван Георгов, на трибуната – проф. Любен Диков, ректор на Софийския университет.

Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени“. Голяма част от стиховете, пиесите и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания. В спомените си „И аз на тоя свят...“ разкрива широко платно на положението на българите, от двете страни на западната ни граница. Проф. Балабанов е бил прочут меценат на младите дарования. Най-впечатляващото му откритие е писателката Яна Язова, като Балабанов е прототип на главните герои в романите ѝ „Ана Дюлгерова“ (1936), „Капитан“ (1940) и „Соления залив“ (2003), в драмата ѝ „Силян Щърка“ (2004), на него е посветен романът ѝ „Александър Македонски“ (2004). Част от писмата, разменени между Балабанов и Язова, са публикувани в книгата „Мойра“ (1996).

Професорът е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици“.

Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1878 година.

Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия.

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Балабанов участва в опита за уния на Националния съюз като подходяща форма за съпротива срещу сърбизирането и елинизирането на българите в Македония. Оглавява специална делегация, която от името на македонските българи води преговори за уния с чуждестранни представители. На 2 август делегацията се среща с австро-унгарския пълномощен министър граф Адам Тарновски и заявява, че македонските българи, предвид тежкото си положение, са готови да преминат към католицизма, за да се запазят народностно.[1]

Същият месец Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. На митинга Балабанов заявява:

Няма да престанем да искаме пълна автономия за българите в Македония, в противен случай не ще има мир на Балканите.

Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор.[2] Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“[1]

Заедно с Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.[3] Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] Близкото му приятелство с цар Борис III го улеснява в мисията му темата за българите в Македония да не бъде пренебрегвана.

Жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114.
  3. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 51, 59.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  5. Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. – сп. „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 161 – 162.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония