Димитър Дечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за филолога Димитър Дечев. За революционера на ВМОРО вижте Димитър Дечев (революционер).

Димитър Дечев
Димитър Фердинандов Дечев
български класически филолог
Роден
Починал

Образование Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Филология, история
Образование Лайпцигски университет
Гьотингенски университет
Работил в Софийски университет

Димитър Фердинандов Дечев е български учен, класически филолог, историк и епиграф [1], академик на БАН. Основател и действителен член на Българския археологически институт (1920) и дописен член на Австрийския археологически институт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дечев е роден на 28 август 1877 в град Свищов в семейството на учителя Фердинанд Дечев. Следва и завършва класическа филология в Германия - Лайпциг и Гьотинген. Специализира в Германия, Италия и Австрия.

След завръщането си в България е учител в Чирпан (1895-1896) и София (1903-1904). През 1914 започва работа в Софийския университет, като лектор по латински език, от 1921 е доцент, а от 1928 е редовен професор и завеждащ катедрата по латинска филология. През 1933-1934 е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1943 е действителен член, т.е. академик на Българската академия на науките.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Информационен бюлетин. Централна библиотека на БАН, Брой 6 (6), година 1, София, август 2007, БАН / bas.bg

Кратка библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Трако-келтски езикови успоредици, 1922
  • Отговори на папа Николай по допитванията на българите, 1933
  • Извори за старата история и география на Тракия и Македония, 1949
  • Характеристика на тракийския език, 1952
  • Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]