Димитър Дечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за филолога Димитър Дечев. За революционера на ВМОРО вижте Димитър Дечев (революционер).

Димитър Дечев
български класически филолог
Роден
Починал
Научна дейност
Област Филология, история
Образование Лайпцигски университет
Гьотингенски университет
Работил в Софийски университет

Димитър Фердинандов Дечев е български учен, класически филолог, историк и епиграф [1], академик на БАН. Основател и действителен член на Българския археологически институт (1920) и дописен член на Австрийския археологически институт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дечев е роден на 28 август 1877 в град Свищов в семейството на учителя Фердинанд Дечев. Следва и завършва класическа филология в Германия - Лайпциг и Гьотинген. Специализира в Германия, Италия и Австрия.

След завръщането си в България е учител в Чирпан (1895-1896) и София (1903-1904). През 1914 започва работа в Софийския университет, като лектор по латински език, от 1921 е доцент, а от 1928 е редовен професор и завеждащ катедрата по латинска филология. През 1933-1934 е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1943 е действителен член, т.е. академик на Българската академия на науките.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Информационен бюлетин. Централна библиотека на БАН, Брой 6 (6), година 1, София, август 2007, БАН / bas.bg

Кратка библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Трако-келтски езикови успоредици, 1922
  • Отговори на папа Николай по допитванията на българите, 1933
  • Извори за старата история и география на Тракия и Македония, 1949
  • Характеристика на тракийския език, 1952
  • Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]