Димитър Дечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за филолога Димитър Дечев. За революционера на ВМОРО вижте Димитър Дечев (революционер).

Димитър Дечев
български класически филолог
Роден
Починал
София, България

Образование Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Филология, история
Образование Лайпцигски университет
Гьотингенски университет
Работил в Софийски университет

Димитър Фердинандов Дечев е български учен, класически филолог, историк и епиграф [1], академик на БАН. Основател и действителен член на Българския археологически институт (1920) и дописен член на Австрийския археологически институт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дечев е роден на 28 август 1877 в град Свищов в семейството на учителя Фердинанд Дечев. Следва и завършва класическа филология в Германия - Лайпциг и Гьотинген. Специализира в Германия, Италия и Австрия.

След завръщането си в България е учител в Чирпан (1895-1896) и София (1903-1904). През 1914 започва работа в Софийския университет, като лектор по латински език, от 1921 е доцент, а от 1928 е редовен професор и завеждащ катедрата по латинска филология. През 1933-1934 е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1943 е действителен член, т.е. академик на Българската академия на науките.

През 1957 година е издадена книгата му върху тракийския език „Die Thrakischen Sprachreste“. Една от първите монографии по темата, тя съдържа множество спорни етимологии и през следващите десетилетия губи значението си.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Информационен бюлетин. Централна библиотека на БАН Архив на оригинала от 2016-10-18 в Wayback Machine., Брой 6 (6), година 1, София, август 2007, БАН / bas.bg
  2. Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 97-98.

Кратка библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Трако-келтски езикови успоредици, 1922
  • Отговори на папа Николай по допитванията на българите, 1933
  • Извори за старата история и география на Тракия и Македония, 1949
  • Характеристика на тракийския език, 1952
  • Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]