Александър Теодоров-Балан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Теодоров-Балан
български филолог
Балан в 1910 г. Фото Иван Карастоянов
Балан в 1910 г. Фото Иван Карастоянов

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Карлов университет
Болградска гимназия
Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Филология, библиография
Работил в Софийски университет,
Българска екзархия,
БАН
Семейство
Братя/сестри Георги Тодоров
Мартин Тодоров
Атанас Теодоров
Михаил Балански
Съпруга Юлия Гресо
Деца Милко, Владимир и Станислав
Александър Теодоров-Балан в Общомедия

Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Той е първият ректор на Софийския университет.

Братята Балан: (седнали) акад. Александър Теодоров-Балан и ген. Георги Тодоров, (прави) Мартин Тодоров, проф. Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници от Сливенския край по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей. Неговият баща, Стоян Мартинов Балан, е от голям род, занимавал се с манифактурна търговия, като фамилията „Балан“ дошла от прякора „бял“ по плът, ставайки Балан. Майка му Мария Балан, по рождение Грекова, е сестра на политика Димитър Греков.[1]

Братята на Александър Балан стават също видни личности, участвали в изграждането на следосвобожденска България: генерал Георги Тодоров, юриста и кмет на София Мартин Т(е)одоров, проф. Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански.[1]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След завършването на Болградската гимназия. Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата, публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонцките работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.[2]

Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това преизбиран на същия пост (1896 – 1897, 1902 – 1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899 – 1900, 1904 – 1905).

В края на XIX век и началото на XX век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН.

От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.

Домът на Александър Теодоров-Балан в София.
Паметна плоча върху дома на Александър Теодоров-Балан в София.

През 1909 г. Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „Летоструй“.[3]

Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. „Български турист“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му – французойката Юлия (Жули) Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.

Велик майстор във Великата българска масонска ложа[4][5], той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица „Св. Климент Охридски“ 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин и др. го виждат само за малко на университетски празници.

Синовете му – Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Третият му син, Станислав Балан, юрист, секретар на цар Борис III, е съден от Първи върховен състав на т.нар. Народен съд по делото срещу регентите, министрите и царските съветници.[6] Бащата се обръща с молба към Трайчо Костов, за чийто живот Станислав е ходатайствал пред царя през 1942 г. (процес срещу ЦК на БРП).[7][8] Станислав Балан е осъден не на смърт, а на доживотен строг тъмничен затвор.[9] След като излежава част от наказанието е освободен и остава до смъртта на академика негов секретар, подготвяйки трудовете му за печат.[10] Внучката на Александър Теодоров-Балан, дъщеря на сина му Владимир – Маргарита Балан, с юридическо образование, е лишена от правото да упражнява професията си и става „домакин“ в Института по езикознание при БАН.[8]

Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.

Научно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Паисий Хилендарски. История славянобългарская (1762), Пловдив 1898
  • Софроний Врачански..., С. 1906
  • Кирил и Методий. Жития..., С. 1920
  • Нова българска граматика, С. 1940
  • Борба за съвременен правопис (1921 – 1923 г.), С. 1924
  • Нова българска граматика за всякого, С. 1958
  • Избрани произведения, С. 1987
  • Книга за мене си, С. 1988

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Правдомирова, Донка. Академик Александър Теодоров-Балан. 160 години от рождението, 60 години от смъртта му и 110 години от публикуването на монументалния му труд „Български книгопис за сто години 1806–1905“. // сп. Библиотека, 2019, бр. 6. с. 49.
  2. Александър Теодоров-Балан и македонизмът на Кръстю Мисирков, Вениамин Терзиев.
  3. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  4. Донка Правдомирова, „Лични книгопис“ на акад. Балан“ Архив на оригинала от 2016-04-14 в Wayback Machine.. – сп. Библиотека, 2011, кн. 5 – 6, с.106.
  5. „Великата ложа на България – 1917 – 1941 година“, сайт на Великата ложа на стария и приет шотландски ритуал в България.
  6. Протокол от 27-о заседание на Първи състав на Народния съд в София
  7. Данаилов, Георги. Доколкото си спомням. // Словото slovo.bg.
  8. а б Правдомирова, Донка. Академик Александър Теодоров-Балан. 160 години от рождението, 60 години от смъртта му и 110 години от публикуването на монументалния му труд „Български книгопис за сто години 1806–1905“. // сп. Библиотека, 2019, бр. 6. с. 51–52.
  9. Присъда, постановена от Първи състав на Народния съд в София, на регентите, на бившите съветници на цар Борис III и на бившите министри от кабинетите, съставени по време на Втората световна война. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 14–15. // narodensud.archives.bg.
  10. Христов, Христо. Операция „КОРОНА“. Част 4: Тайните в царския архив, които ДС не успя да открадне. // desebg.com.[неработеща препратка]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Русин Русинов, Теодоров-Балан, Александър Стоянов // Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. IV (допълнения), София, 2003, ISBN 954-430-949-7 (АИ) (Т. IV); ISBN 954-8712-28-8 (ИЛ при БАН), стр. 44 – 47
  • Биографична справка в Университетска библиотека: Библиотека Славика
  • Петър Динеков: Академик Александър Теодоров-Балан и българската литература в Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан, София, БАН, 1955, стр. 31 – 37, Онлайн версия
  • Веселинов, Д., А. Ангелова, Ст. Пинтев. Александър Теодоров-Балан. Книжевни залиси. Книгопис (лична библиография). Хроноложки показалец на статии, бележки, вести, оценки и книги. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, 228 с. ISBN 978-954-07-3005-9

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]