Първи върховен състав на Народния съд
Първият състав на Народния съд е образуван с цел осъждането на бившите регенти на България, дворцови съветници на цар Борис III и министри от двата кабинета на Богдан Филов и кабинетите на Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Подсъдими по този процес са 51 души.[1] На 26 август 1996 г. присъдите на Първи върховен състав са отменени с Решение № 172 на Върховния съд.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Председател
[редактиране | редактиране на кода]Членове
[редактиране | редактиране на кода]- Стефан Манов
- Давид Николов Гечев
- Йордан Иванов Шумков
- Рада Тодорова
- Мишо Мишев
- Серги Георгиев Златанов
- Вера Начева
- Райна Тодорова Петкова
- Емануил Елисеев Манов
- Димитър Митов Тошев
- Васил Христов Гурбов
- Тодор Милев Божилов.
Народни обвинители (прокурори)
[редактиране | редактиране на кода]- Главен народен обвинител: Георги Петров
- Народни обвинители: Никола Гаврилов и Атанас Армянов
Подсъдими
[редактиране | редактиране на кода]Регенти
[редактиране | редактиране на кода]- Княз Кирил Преславски
- Проф. Богдан Филов
- Ген. Никола Михов
Царски съветници
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Димитров Ханджиев
- Димитър Георгиев Генчев
- Йордан Анастасов Севов
- Любомир Христов Лулчев
- Павел Симеонов Груев
- Петър Костов Петров
- Петър Богданов Морфов
- Рафаил Жечев Кънев
- Станислав Александров Балан
Министри
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Ангелов Гиргинов
- Проф. Александър Димитров Станишев
- Александър Цанов Сталийски
- Атанас Димитров Буров
- Проф. Богдан Димитров Филов
- Борис Иванов Йоцов
- Борис Борисов Колчев
- Борис Павлов Павлов
- Васил Николов Митаков
- Васил Минков Радославов
- Вергил Димов Вергилов
- Димитър Василев Иванов
- Димитър Любомиров Гичев
- Димитър х.Христов Кушев
- Димитър Стефанов Савов
- Димитър Иванов Шишманов
- Добри Божилов х.Янакиев
- Дочо Николов Христов
- Иван Иванов Багрянов
- Иван Бешков Дунов
- Иван Киров Вазов
- Иван Богданов Горанов
- Иван Владимиров Попов
- Константин Владов Муравиев
- Константин Йоцов Партов
- Михаил Петров Арнаудов
- Никола Захариев Ангелов
- Ген. Никола Михайлов Михов
- Никола Стойчев Мушанов
- Петър Димитров Габровски
- Първан Драганов Първанов
- Руси Стефанов Русев
- Ген. Руси Христов Русев
- Светослав Константинов Поменов
- Славейко Лазаров Василев
- Славчо Димитров Загоров
- Стефан Иванов Даскалов
- Ген. Теодоси Петров Даскалов
- Христо Петров Дойчинов
- Христо Георгиев Попов
- Христо Василев Вълев
Процес и присъди
[редактиране | редактиране на кода]Заседанията започват на 20 декември 1944 г. в Тържествената зала на Съдебната палата. Регентите и много от другите подсъдими са в Москва, където са прехвърлени малко след Деветосептемврийския преврат, от 19 до 21 септември. Сред тях са тримата регенти, двамата министър-председатели: Добри Божилов и Константин Муравиев, Петър Габровски, Димитър Василев, Димитър Шишманов, Първан Драганов, Никола Хаджипетков и Константин Лукаш.[2]
Намеренията на СССР спрямо намиращите се в Москва български политици не са известни. Георги Димитров пише на Трайчо Костов: „Не е решено тука ще бъдат ли изпратени в София въпросните министри, за да бъдат съдени в тяхно присъствие от Народния съд. Аз предложих регентите да се задържат тук, за да бъдат съдени от международен съд, а министрите да бъдат отправени в София“. На адвокатите на подсъдимите не са дадени никакви сведения къде са те, нито кога и как им е връчен обвинителния акт. Обяснението на главния обвинител Георги Петров е абсурдно: отсъстващите били поканени чрез обявление да си получат обвинителния акт от канцеларията на съда и трябвало да се приеме, че след изтичане на 7-дневен срок от обявлението този акт е получен.[3] Върнати са от Съветския съюз на 3 януари 1945 г.[2]
Присъдите са прочетени на 1 февруари 1945 г. Малко преди 16 ч. подсъдимите са въведени в съдебната зала, обградени от милиционери. В 16 ч. Стефан Манов започва да чете присъдата, като това е предавано по високоговорители, поставени пред Съдебната палата, пред която по решение на ЦК на БКП градския комитет на партията е свикал митинг.[4]
Мотиви за присъдата няма, председателят на съдебния състав Богдан Шулев казва пред журналисти, че след два дена съдът ще започне изготвянето им.[4]
Първи върховен състав издава 33 смъртни присъди (на тримата регенти, осем царски съветници и двадесет и двама министри). Съгласно Наредбата-закон присъдите се изпълняват неотложно. След разстрела се съставя протокол, препис от който се изпраща в Министерството на правосъдието и съответния съд, който е постановил присъдата.[5]
В сведението на главния народен обвинител Георги Петров до ЦК на БРП(к) от 3 юли 1945 г. за първи върховен процес е отбелязано, че осъдените на смърт са 33 и че са изпълнени 30 смъртни присъди. Двама осъдени на смърт не са присъствали на процеса - Славчо Загоров е бил в Берлин и не се е завърнал в България, а Дочо Христов е арестуван по-късно, на 19 април 1945 г., и разстрелян през октомври. Коя е неизпълнената присъда би могло да се установи със сигурност от протокола за разстрела на осъдените на смърт, но този документ не е открит.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Първи състав на Народния съд в София, Държавна агенция „Архиви“
- ↑ а б Алтънков Г., Никола. История на БКП (1919 - 1989). София, Факел, 2020. ISBN 9789544112547. с. 464.
- ↑ Мешкова, Поля, Шарланов, Диню. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. Агенция "Демокрация", 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. 73 – 76.
- ↑ а б Мешкова, Поля, Шарланов, Диню. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. Агенция "Демокрация", 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. 120.
- ↑ а б Мешкова, Поля, Шарланов, Диню. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. Агенция "Демокрация", 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. 121 – 122.
| |||||||